Популярният разказвач на аудиокниги Джо Ардън се завръща в Лос Анджелис със спектакъла My Soul To Take

За Джо Ардън излизането на сцената в Холивуд е много повече от важен професионален момент – то е завръщане у дома. Ардън е родом от Лос Анджелис и израства с вдъхновението на развлекателната индустрия около себе си. И двамата му родители – Беатрис Колен и Патрик Кронин – са актьори. Сега той се връща към корените си и към града, който го е формирал, с My Soul To Take: Unhinged. Написан, режисиран и изпълнен от самия Ардън, спектакълът My Soul To Take бележи амбициозно разширяване на творческата му дейност отвъд озвучаването на аудиокниги. Четирите представления, състояли се на 16, 17, 20 и 21 октомври, бяха разпродадени, превръщайки се в поредния важен етап за продукцията и нарастващия интерес към неговото разказваческо изкуство.

Съчетавайки литература, поезия и театрален разказ, My Soul To Take изследва различните лица на любовта – от страстта и желанието до обсебването и мрака. Най-новата част от поредицата, Unhinged, кани публиката на интимно преживяване на живо, в което „любовта е наркотик и всеки иска да се надруса“. Представен като две свързани помежду си, но самостоятелни постановки, спектакълът дава възможност на зрителите да се потопят в различни истории за любовта и човешката близост, независимо дали ще изберат едно или и двете представления.

След разпродадените представления на Untethered в Бостън, Ню Йорк и Балтимор и на Undead в Ню Орлиънс, Ардън представя третата част от театралната си поредица в Лос Анджелис. Това е и премиерата ѝ на Западното крайбрежие, която се състои в The Hudson Theatre Backstage.

„Израснах в Лос Анджелис, заобиколен от истории и хората, които им вдъхваха живот. Да се завърна у дома с нещо, което съм написал и изградил от самото начало, е изключително преживяване. My Soul To Take се роди от желанието ми да изследвам разказването на истории без ограничения, а възможността да споделя това с публиката в града, който ме е формирал, означава повече, отколкото мога да изразя с думи“, споделя Ардън.

Творческата дейност на Ардън далеч не се ограничава до сцената и звукозаписното студио. Като съавтор на The Lost Souls Chronicles – оригинална паранормална романтична поредица, започнала с GRIM и продължила с наскоро излязлата втора книга ASHER – той и DJ Krimmer изграждат мащабна художествена вселена чрез завладяващи аудиокниги с пълен актьорски състав и печатни издания. Поредицата отразява нарастващия му стремеж към създаването на оригинални истории и към изследването на творческите възможности за оживяване на литературни светове в различни формати.

В основата на успеха на Ардън стои The Audio Attic (patreon.com/JoeArden) – неговата творческа общност в Patreon, създадена през 2021 г. Много повече от традиционен фен клуб, The Audio Attic се е превърнала в оживено пространство, в което разказването на истории, изпълнителското изкуство и участието на публиката се преплитат. Така се изгражда пряка връзка между Ардън и общността, която продължава да подкрепя развитието на творческите му проекти.

Изградил си кариера, вдъхвайки живот на герои чрез гласа си. Какво те привлече към разказването на истории в началото и как се промени връзката ти с публиката с развитието на кариерата ти?

Идвам от семейство на разказвачи. И двамата ми родители бяха актьори и докато растяхме в Лос Анджелис, организираха партита у дома. Правилото беше, че мога да остана буден след часа за лягане, ако успея да „се държа като възрастен“. За мен това означаваше да се смея, да слушам и да разказвам истории. Спомням си колко топло и уютно беше у дома през тези вечери. Актьори, сценаристи и продуценти се редуваха да завладяват вниманието на всички, споделяйки забавни случки, напрегнати истории и невероятни приключения. Попивах енергията и страстта на тези хора и виждах колко силно средство е разказването на истории за изграждането на общност и създаването на спомени.

Тези вечери посяха семето, от което израсна прекрасната история, която днес имам привилегията да живея всеки ден. Благодарен съм за всяка история, която разказвам, както и за всички онези, които създавам по пътя си.

С развитието на кариерата ми усещането за общност и силата на думите придобиха нови измерения, особено благодарение на Patreon общността, която създадох преди почти шест години – The Audio Attic. Подкрепата на тази ангажирана група слушатели ме насърчи да вземам по-смели решения в изпълненията си, да поемам повече рискове в собственото си писане и постоянно ми напомня, че някой слуша. Те ми дават смелост да мечтая мащабно, да мисля за майсторството в работата си и да бъда по-целенасочен във времето, което прекарвам в звукозаписното студио.

С My Soul To Take: Unhinged пренасяш разказваческото си изкуство на театралната сцена. Какво вдъхнови тази творческа промяна и какво научи за себе си като артист, когато започна да изпълняваш пред публика?

През по-голямата част от кариерата си съм създавал изключително интимни преживявания за хора, с които никога не съм споделял едно и също пространство. В това има интересен парадокс. Можеш да бъдеш глас, който някой познава до най-малката подробност, който допуска в най-личните си моменти, и въпреки това цялата връзка съществува от разстояние.

My Soul To Take се роди отчасти от желанието ми да преодолея тази дистанция. Исках да пренеса емоционалната интимност на аудиоразказването във физическо пространство. Да изследвам какво се случва, когато човекът, който разказва историята, и хората, които я преживяват, дишат един и същи въздух.

Не исках MSTT просто да бъде сценично четене на откъси от пикантни любовни романи. Исках да изследвам централната тема на тези съвременни романтични истории – любовта. Да се потопя дълбоко, отвъд „сладката първа среща“ и „щастливия край“, в онези пространства и моменти, в които любовта ни оформя и променя. В сложните територии, където тя може да ни сломи и да ни възстанови, да ни нарани и да ни излекува. Тези спектакли търсят връзката между подобни истории и някои от най-великите произведения на класическата литература. Човешката природа и пулсиращото присъствие на любовта в живота ни оживяват чрез съвременни романтични истории, преплетени с произведения на Шекспир, По, Бронте и други автори.

Това, което научих, докато създавах, пишех и изпълнявах тази трилогия от спектакли пред разпродадени зали в цяла Америка през последните три години, е, че живото изпълнение носи особена уязвимост. В звукозаписното студио имаш лукса да направиш още един дубъл, сигурността да бъдеш сам. На сцената разполагаш с истината на конкретния миг, каквато и да е тя. Не можеш да произведеш изкуствено енергията в залата и със сигурност не можеш да контролираш реакциите на публиката. Но именно в това се крие силата на този вид изкуство. Възможността да се провалиш и привличането на неизвестното, което се разгръща пред теб, са непосредствени, емоционални и въздействащи. Има толкова много красота в това да преодолеем страха и да изберем да творим. А в свят, изпълнен с шум и разсейващи фактори, да седнем заедно и да споделим едно общо преживяване и внимание има още по-голяма сила – може би по-голяма, отколкото когато и да било досега.

Завръщането на сцената ми напомни и че да бъдеш артист не означава да се чувстваш комфортно с онова, което вече умееш. Означава да запазиш любопитството си достатъчно живо, за да откриваш онова, което все още не знаеш.

И може би още по-важното – научи ме, че най-смислените моменти невинаги са тези, които си планирал. Понякога това са моментите, за които си бил достатъчно смел да оставиш място.

В творчеството ти често присъстват уязвимостта, желанието и сложността на човешките взаимоотношения. Според теб какво прави разказването на истории толкова силно средство, чрез което хората могат да се почувстват разбрани, и какво се надяваш да отнесат със себе си зрителите след твоите спектакли?

Мисля, че повечето от нас прекарват необикновено голяма част от живота си в опити да съвместят това, което сме, с представата за това, което би трябвало да бъдем. Искаме да бъдем обичани, но се страхуваме да бъдем опознати напълно. Копнеем за близост, но изграждаме сложни защитни механизми, за да се предпазим именно от онова, което търсим.

Историите притежават забележителната способност да заобикалят тези защити.

Когато разпознаем нещо от себе си в даден герой, особено онези страни, с които не се гордеем особено или които ни е трудно да признаем, настъпва миг на осъзнаване, който може да бъде изключително силен. Изведнъж нещо, което сме смятали за уникално и присъщо единствено на нас, се оказва част от много по-голямо човешко преживяване. Разбираме, че в противоречията си не сме толкова сами, колкото сме си представяли. В книгата си с поезия shadow.self. измислям термина „un-alone“ – състояние на свързаност, в което вече не си сам.

Именно това ме вълнува, когато изследвам желанието и уязвимостта. Не съвършенството на любовта или простотата на доброто и злото, а сложната, понякога неудобна истина за това да бъдеш човек. Фактът, че можем да бъдем изключително щедри и дълбоко егоистични. Смели и ужасени. Способни да причиним огромна болка, докато отчаяно копнеем да бъдем обичани.

Не очаквам непременно публиката да си тръгне от спектаклите ми с готови отговори. Предпочитам да си тръгне с въпроси. За себе си. За хората, които обича. За собствените си предположения и за нещата, които би могла да погледне по различен начин.

Ако някой си тръгне с усещането, че е малко по-разбран, и с по-голяма готовност да прояви състрадание към себе си или към някой друг, мисля, че сме постигнали нещо истински значимо.

Защото в крайна сметка не вярвам, че най-великите истории ни казват кои трябва да бъдем. Мисля, че ни напомнят за всичко, което вече сме.

TheRealJoeArden.com
MySoulToTakeShow.com
TikTok.com/@therealjoearden

For Joe Arden, taking the stage in Hollywood was more than a career milestone—it was a homecoming. Arden, a Los Angeles native who grew up inspired by the entertainment industry with both parents as actors (Beatrice Colen and Patrick Cronin), returned to his roots and to the city that shaped him with My Soul To Take: Unhinged. Written, directed, and performed by Arden, My Soul To Take represents an ambitious expansion of his creative work beyond audiobook narration. The four-performance engagement, held October 16–17 and 20–21, sold out, marking another milestone for the growing production and fanfare around his storytelling.

Blending literature, poetry, and theatrical storytelling, My Soul To Take explored the many sides of love, from passion and desire to obsession and darkness. Its latest installment, Unhinged, invited audiences into an intimate live experience where "love is a drug and everybody wants to get high." Presented as two interconnected yet standalone shows, the experience allowed audiences to explore different stories of love and human connection, whether they attended one performance or both.

Following sold-out runs of Untethered in Boston, New York, and Baltimore, and Undead in New Orleans, Arden brought the third installment of his theatrical series to Los Angeles for its West Coast premiere at The Hudson Theatre Backstage.

"I grew up in Los Angeles surrounded by stories and people who brought them to life," said Arden. "Coming home with something I've written and built from the ground up has been an extraordinary experience. My Soul To Take was born from a desire to explore storytelling without boundaries, and sharing that with audiences in the city that shaped me has meant more than I can adequately put into words."

Arden's creative work extends far beyond the stage and recording booth. As the co-creator of The Lost Souls Chronicles, an original paranormal romance series launched with GRIM and continued with the recent release of book two, ASHER, he and DJ Krimmer are developing an expansive fictional universe through immersive, full-cast audiobook production and print publishing. The series reflects his growing commitment to original storytelling and the creative possibilities of bringing literary worlds to life across formats.

Central to Arden's success is The Audio Attic (patreon.com/JoeArden), his Patreon-based creative community established in 2021. More than a traditional fan club, The Audio Attic has become a vibrant space where storytelling, performance, and audience participation intersect, fostering a direct connection between Arden and the community that continues to support his evolving creative endeavors.

You've built a career bringing characters to life through your voice. What initially drew you to storytelling, and how has your relationship with your audience evolved as your career has grown?  

I come from a family of storytellers. Both of my parents were actors and they used to throw parties at our house growing up in LA. The rule was that I was allowed to stay up past my bedtime if I could 'behave like an adult'. And what that phrase meant to me was: laughing, listening, and telling stories. I remember how warm our house felt during those evenings. Actors and writers and producers taking turns commanding the room, sharing hilarious anecdotes, suspenseful stories, and wild tales. I drank up the energy and the passion of those people and I saw how powerful storytelling was for building community and making memories. 

Those evenings planted the seed in me that has grown into the wonderful story that I now get to live every day. And I'm grateful for every story I get to tell and the stories I'm making along the way. 

That sense of community and the power of words have evolved as my career has grown, especially within the Patreon community I founded almost six years ago, The Audio Attic. The support that I receive from that engaged collection of listeners has pushed me to make bolder choices with my performances, take more risks with my own writing, and is an ever-present reminder that someone is listening. They give me the courage to dream big, to think about craft, and be intentional with my time in the recording booth.

With My Soul to Take: Unhinged, you've brought your storytelling into a live theatrical setting. What inspired this creative evolution, and what has performing in front of an audience taught you about yourself as an artist?  

I've spent much of my career creating incredibly intimate experiences for people I've never actually been in a room with. There's a fascinating paradox in that. You can be a voice someone knows intimately, someone they invite into their most private moments, and yet the entire relationship exists at a distance. 

My Soul to Take was born, in part, from wanting to challenge that distance. I wanted to take the emotional intimacy of audio storytelling and give it a physical space. To explore what happens when the person telling the story and the people experiencing it are breathing the same air.

I did not want MSTT to simply be a staged reading of some scenes from spicy books. I wanted to investigate the central theme of these contemporary romance stories—love. I wanted to dive deep and get way below the surface of 'meet cute' and 'happily ever after'—to the spaces and places where love shapes us, and molds us. To the complex places where love can break us and repair us; hurt us and heal us. These shows seek to find the connection between these stories right alongside some of the greatest works of classical literature. The human condition and the pulsing beat of love in our lives takes shape in works of modern romance intertwined with pieces from Shakespeare, Poe, Brontë and more.

What I've learned from creating, writing, and performing this trilogy of shows to sold-out crowds across America over the past three years is that there's a particular kind of vulnerability that comes with live performance. In a recording booth, you have the luxury of another take, the safety of being alone. Onstage, you have the truth of that moment, whatever it happens to be. You can't manufacture the energy of a room, and you certainly can't control how people will respond. But that's the power of that particular kind of entertainment. The potential for failure, the draw of the unknown that takes places is immediate, emotional, and powerful. There is so much beauty to be found when we push past fear and choose to create. And in a world full of noise and distractions, sitting together and sharing a single focus and activity holds an even more significant power than it perhaps ever has in the past. 

Returning to the stage has also reminded me that being an artist isn't about becoming comfortable with what you know how to do. It's about remaining curious enough to discover what you don't.

And perhaps more importantly, it's taught me that the most meaningful moments aren't always the ones you planned. Sometimes they're the ones you were brave enough to leave room for. 

Your work often explores vulnerability, desire, and the complexities of human relationships. What do you believe makes storytelling so powerful in helping people feel understood, and what do you hope audiences take away from your performances?  

I think most of us spend an extraordinary amount of our lives trying to reconcile who we are with who we think we're supposed to be. We want to be loved, but we're afraid of being fully known. We crave connection, yet we build these elaborate defenses to protect ourselves from the very thing we're searching for.

Stories have this remarkable ability to slip past those defenses.

When we recognize something of ourselves in a character, particularly the parts we're not especially proud of or comfortable admitting, there's a moment of recognition that can be incredibly powerful. Suddenly, something we thought was uniquely ours becomes part of a much larger human experience. We realize we're not nearly as alone in our contradictions as we imagined. In the book of poetry I wrote, shadow.self. , I coin the term 'un-alone' to describe this state of connection.

That's what interests me about exploring desire and vulnerability. Not the perfection of love or the simplicity of good and evil, but the complicated, sometimes uncomfortable truth of being human. The fact that we can be extraordinarily generous and profoundly selfish. Brave and terrified. Capable of causing tremendous pain while desperately wanting to be loved.

I don't necessarily want audiences to leave my performances with answers. I'd much rather they leave with questions. About themselves. About the people they love. About the assumptions they've made and the things they might see differently.

If someone walks away feeling a little more understood, a little more willing to extend grace to themselves or someone else, then I think we've accomplished something meaningful.

Because ultimately, I don't believe the greatest stories tell us who we should be. I think they remind us of everything we already are.

TheRealJoeArden.com

MySoulToTakeShow.com

http://Tiktok.com/@therealjoearden