Calla Prejean: Her Voice, Her Rules

Муза: Calla Prejean  @callamusic 
Фотография: Reinhardt Kenneth @reinhardtkenneth 
ПР: Brad Taylor @bradleyltaylor 
Моден стилист: Anica Buckson @xx_anaka_xx
Грим: Maddie Chamberland @maddieraemua
Коса: Yevgeniya Kozlova @my_in_genius
Директор осветление: Luis Lopez @luisisnotthatstupid
Мениджър продукция: Deki Namgyal @itsdekibaby
Асистент стилист: Andy Kopecky @by.Andykopecky
Втори асистент стилист: Stephanie Rommelt @stephRommelt
Асистент фотограф: Valerie Orjuela @_valerieo 

1. Пееш от шестгодишна, а предстоящият ти миниалбум носи заглавието Between 10PM & 4. Какво се случва в тези късни часове на нощта, което те кара да изричаш – или да признаваш – неща, които през деня би предпочела да запазиш за себе си?

Докато пишех Between 10PM & 4, прекарвах голяма част от тези късни часове в прекомерни размисли за една връзка и в съмнения дали съм достатъчна. Но след края ѝ същите тези часове се превърнаха във време, в което започнах да изграждам себе си наново. Прекарвах много време в разговори с Бог, в размисъл и в опити да бъда напълно искрена със себе си за онова, което изпитвам. По свой начин тези часове отразяват и двете страни на преживяното – моментите, в които бях затворена в собствените си мисли, и онези, в които започнах отново да намирам пътя към себе си.

2. Занимаваш се с музика още от шестгодишна. Кога тя престана да бъде просто нещо, което обичаш, и се превърна в призвание – в пътя, около който осъзна, че искаш да изградиш живота си?

Започнах да пея на шест, така че музиката винаги е била част от живота ми. Още съвсем малка посещавах уроци по пеене, в първи клас имах първото си солово изпълнение, а докато растях, се занимавах с танци, мажоретни изпълнения и писане на песни. Дълго време музиката беше просто нещо, което обичах и към което естествено ме теглеше. Около 19-годишна възраст осъзнах, че сценичните изяви и писането на песни не са просто занимания, които ми доставят удоволствие – те сякаш са това, за което съм създадена. Майка ми ме насърчаваше да се посветя изцяло на музиката точно когато трябваше да взема решение дали да продължа образованието си в университет. Когато погледна назад, съм благодарна, че си позволих да последвам тази мечта.

3. В музиката ти има пространство между романтиката и реалността. Промени ли писането за любовните отношения начина, по който гледаш на собствените си връзки и на онова, което си готова да приемеш в любовта?

Определено. Когато се върнах към старите си дневници, забелязах повтарящи се модели – различни връзки, но често с един и същ изход. Това ме накара да направя крачка назад и да се замисля какво всъщност искам и от какво имам нужда в една връзка. Осъзнах колко важно е тя да има здрава основа и да бъда с човек, който е готов да бъде до мен и да полага допълнителни усилия за мен – така, както и аз се старая да правя за хората, които обичам. Писането за тези преживявания ми помогна да разбера, че не е нужно да продължавам да приемам едни и същи неща само защото са ми познати.

4. Споделяла си, че работата по този миниалбум е имала терапевтичен ефект върху теб. Разкри ли ти творческият процес нещо за самата теб, което не си очаквала?

Докато пишех миниалбума, водех много записки в дневника си и осъзнах, че ми е трудно просто да спра и да остана на едно място. Постоянно съм в движение, творя или мисля за следващото нещо, което предстои. Но има огромна стойност в това да направиш крачка назад и да се вгледаш в онова, което се случва вътре в теб. Мисля, че живеем в свят, изпълнен с толкова много външен шум и непрекъснати разсейващи фактори, че невинаги си даваме пространство да осмислим собствените си чувства. Този процес ме научи да забавям темпото и наистина да оставам насаме с емоциите си, вместо веднага да се опитвам да ги преодолея и да продължа напред.

5. Да се преместиш в Нашвил на 18 години изисква смелост. Какво ти липсва от момичето, което пристига там за първи път, и за какво се радваш, че вече е научило?

Честно казано, липсва ми колко много свободно време имаше тя! Тогава бях съвсем неопитна както в музикалната индустрия, така и в света на възрастните. Пред мен имаше толкова много възможности да изследвам, да опитвам нови неща и постепенно да разбера коя съм. Натовареният график на един артист е истинска благословия и нещо, за което съм се молила. Понякога, когато имам прекалено много ангажименти, ми липсва онази свобода, но след това си напомням, че именно това е животът, който съм искала. Това е добър повод да оценя живота, който изграждам, вместо непрекъснато да си пожелавам повече време. Все още се уча и търся своя път, но вече знам, че трябва да се доверявам на процеса и да бъда по-милостива към себе си по пътя. Момичето, което бях на 18, би се гордяло изключително много с жената, в която съм се превърнала на 25.

6. От танцови състезания на световно ниво до участието ти в The Voice – преминала си през много различни изпитания и напрежение. Къде се чувстваш най-смела и безстрашна: на дансинга, пред микрофона или когато пишеш песни?

Определено когато съм на сцена – независимо дали танцувам, или пея! Сцената винаги ми е носила усещането за дом. Това е едно от малкото места, на които се чувствам напълно в свои води. Изпълнението пред публика изисква и особен вид доверие. Можеш да репетираш и да се подготвяш колкото пожелаеш, но щом излезеш на сцената, трябва да повярваш в себе си и да се освободиш от онова, което не можеш да контролираш. Вярата ми играе огромна роля в това. Знам, че съм направила всичко необходимо, за да се подготвя, а след това трябва да се доверя, че останалото е в Божиите ръце.

7. Социалните мрежи представят живота на един артист като поредица от вълнуващи успехи и важни моменти. Как изглежда по-малко бляскавата страна на преследването на една мечта?

Мисля, че хората подценяват колко различни роли трябва да съчетаваш, когато си артист. Освен с пеене и писане на песни се научих да се занимавам с фотография, графичен дизайн, моделство, видеозаснемане, монтаж, разпространение на музика, маркетинг, бюджетиране, организиране на събития и още толкова много неща. На практика управлявам собствен бизнес, докато същевременно съм и артистът зад него. Научих се да правя всичко това, като паралелно с музиката поддържам и стабилен източник на доходи.

Друга изключително важна част от този път е устойчивостта – способността да продължаваш въпреки трудностите. Може да мине много време, преди да намериш своето място в тази индустрия, а има толкова моменти, в които се изпълваш с надежда, само за да бъдеш разочарован. Чувала съм безброй откази и трябваше да се науча да не позволявам на тези моменти да определят начина, по който гледам на себе си и на бъдещето си. Когато се почувствам обезкуражена, си напомням, че често успяват именно онези, които не спират да се появяват, да опитват и да продължават напред.

Въпреки всички тези не толкова бляскави страни на професията, продължавам да се събуждам с желание да създавам. Наистина обичам музиката и именно тази любов ме кара да продължавам.

8. Музиката, с която си израснала, варира от Soundgarden до госпъл и електронна музика. Ако ти дадем възможност да избираш музиката по време на пътуване с кола из Тексас, кои три песни биха ни разкрили най-много за теб?

Бих избрала „Holding You Down“ на Jazmine Sullivan, „Owe You Praise“ на Elevation Worship и Chandler Moore и „You Can’t Always Get What You Want“ на The Rolling Stones. Струва ми се, че тези песни представят различни страни от мен – любовта ми към R&B и разказването на истории чрез музика, вярата ми и начина, по който възприемам живота.

Когато живеех в Нашвил, доста често пътувах с кола между Хюстън и Нашвил, вместо да летя със самолет. Имах си цял ритуал – преминавах през всички музикални жанрове в телефона си. Започвах с госпъл, след това слушах кънтри, алтернативна музика, поп, R&B и накрая рап. Плейлистите ми винаги са били смесица от най-различни стилове и това много ми харесва. Израснах, слушайки толкова разнообразна музика, и мисля, че именно това многообразие ме е оформило като артист.

9. Работила си като личен асистент на Sara Evans, докато паралелно си изграждала собствената си кариера. Какво научи от близкия досег с живота на вече утвърдена изпълнителка – нещо, на което нито едно музикално състезание или урок по пеене не би могъл да те научи?

Работата ми със Sara Evans ми показа, че можеш да бъдеш силна и уважавана жена в музикалната индустрия и същевременно да си любяща майка, която е истински ангажирана с живота на децата си. Не осъзнавах колко много имах нужда да видя подобен пример, докато не го преживях лично.

Понякога, когато преследвам музикалните си цели, влагам толкова много от себе си в кариерата, че не ми остава достатъчно енергия за хората, които обичам. Наблюдавайки как Сара съчетава турнетата и професионалния си живот с това да бъде до децата си, разбрах, че не е задължително да избирам между двете. Тя можеше да работи по няколко вечери седмично, а след това да се прибере у дома и да отдели пълноценно време на семейството си. Все още не съм готова да създам собствено семейство, но когато този етап от живота ми настъпи, знам, че ще мога да продължа да се занимавам с музика и същевременно да поставям любимите си хора на едно от първите места.

10. Какво разкрива музиката ти за теб още от първото слушане – и какво никой не би предположил за теб само ако съди по песните ти?

Мисля, че музиката ми веднага издава колко дълбоко преживявам нещата. Дори когато в някоя песен показвам характер, държа се предизвикателно или звуча уверено, зад това обикновено стои истинска емоция или лично преживяване. Доста добре осъзнавам собствените си чувства и реакции, а писането на песни винаги е било начин да ги преработвам и да си обяснявам през какво преминавам.

Струва ми се, че понякога хората виждат само една моя страна в даден момент, но аз съм съставена от толкова много различни части. Мога да бъда чувствителна и емоционална, но също така уверена, дръзка и с характер. Обичам и да се забавлявам. Вярата ми също е огромна част от това коя съм и влияе върху начина, по който възприемам света, дори когато не пея открито за нея.

Не смятам, че тези различни страни си противоречат. Мисля, че всички ние сме многопластови личности и именно това искам да отразява музиката ми. Никога не искам да изпитвам нужда да се побирам в една-единствена категория, защото свободата да изследвам всички тези различни страни от себе си е онова, което прави създаването на музика толкова вълнуващо за мен.

11. Говориш открито за вярата си, а в музиката ти има място както за уязвимостта, така и за увереността и дързостта. Случвало ли ти се е да усещаш натиск да прикриваш или променяш някоя част от себе си, за да отговориш на чуждите очаквания?

Хиляда процента! Определено съм усещала подобен натиск и дори съм се опитвала да променям определени страни от себе си, за да се вместя в някаква предварително зададена рамка. Но в крайна сметка това просто не е устойчиво. Изтощително е да се опитваш да бъдеш човек, който не си. Установила съм, че творчеството идва много по-естествено, когато съм автентична и вярна на себе си.

Бог е създал само една мен и вярвам, че има определена цел за живота ми. Не искам да прекарам този живот в опити да отговоря на чуждите представи за това каква трябва да бъда. Предпочитам да продължавам да се превръщам в човека, който съм призвана да бъда, и да се доверявам на Бог, че ще ме води по пътя ми.

12. Ако можеше да определиш успеха изцяло според собствените си разбирания, без класации, брой стриймвания и нужда от чуждо одобрение, как би изглеждал той?

За мен успехът би означавал да имам свободата да създавам музика, в която истински вярвам, без да чувствам, че трябва да правя компромис със себе си, за да успея. Разбира се, бих искала музиката ми да достига до повече хора, да излизам на невероятни сцени и да продължавам да се развивам като артист. Но не искам представата ми за успех да зависи изцяло от числа или от външното одобрение.

Искам да създавам музика, която кара хората да се чувстват разбрани – независимо дали става дума за песен, на която могат да поплачат, да се приготвят за излизане, да танцуват или да пуснат в онзи момент, когато най-накрая решават да изберат себе си. Ако някой чуе моя песен и се почувства малко по-малко самотен в това, през което преминава, за мен това означава много.

Отвъд музиката успехът означава да изградя живот, с който се гордея, и да имам времето и свободата да му се наслаждавам заедно с хората, които обичам. Искам да задълбочавам вярата си, да запазя близостта с най-важните за мен хора и един ден да мога да погледна назад с увереността, че не съм изгубила себе си в опитите да се превърна в някого, за когото съм смятала, че светът би искал да бъда. 

1. Your upcoming EP is called Between 10PM & 4. What happens in those late-night hours that makes you say—or admit—things you might keep to yourself during the day?

When I was writing Between 10PM & 4, I spent a lot of those late-night hours overthinking a relationship and questioning whether I was enough. But after the relationship ended, those same hours became a time when I started rebuilding myself. I spent a lot of time talking to God, reflecting, and learning how to be honest with myself about what I was feeling. In a way, those hours represent both sides of that experience: the moments when I was stuck in my head and the moments when I started finding my way back to myself.

2. You’ve been singing since you were six. When did music shift from something you loved into something you knew you wanted to build your life around?

I started singing when I was six, so music has always been a part of my life. I took voice lessons when I was really young, had my first solo in first grade, and grew up doing things like dance, cheer, and songwriting. For a long time, music was just something I loved and naturally gravitated toward. Around 19, I had this realization that performing and writing weren’t just things I enjoyed—they felt like what I was meant to do. My mom had encouraged me to fully pursue music right around the time I was making decisions about college, and looking back, I’m grateful I gave myself permission to go after that dream.

3. Your music explores the space between romance and reality. Has writing about relationships changed what you’re willing to accept in your own love life?

Absolutely. When I looked back through my journals, I noticed patterns—different relationships, but often the same outcomes. That made me
take a step back and think about what I really wanted and needed in a relationship. I realized how important it is to have a strong foundation and to be with someone who is willing to show up for me and go above and beyond, the same way I try to do for the people I love. Writing about those experiences helped me recognize that I don’t have to keep accepting the same things just because they’re familiar.

4. You’ve described writing this EP as therapeutic. Did the process reveal anything about yourself that you weren’t expecting?

When writing this EP, I journaled a lot, and I learned that I have a hard time being still. I’m always moving, creating, or thinking about what’s next. But there’s so much value in taking a step back and observing what’s going on inside of you. I think we live in a world with so much outside noise and constant distraction that we don’t always give ourselves space to process what we’re feeling. This process taught me to slow down and really sit with my emotions instead of immediately trying to move past them.

5. Moving to Nashville at 18 takes courage. What do you miss about the girl who first arrived there, and what are you glad she’s finally learned?

Honestly, I miss how much free time she had! I was such a baby in the industry and in adulthood, and there was so much room to explore, try new things, and figure out who I was. Having a busy schedule as an artist is such a blessing and something I’ve prayed for. Sometimes, when I have a lot on my plate, I miss that freedom, but then I remind myself that this is what I wanted. It’s a good reminder to appreciate the life I’m building instead of constantly wishing I had more time. I’m still figuring things out, but I’ve learned to trust the process and give myself grace along the way. The girl I was at 18 would be so proud of the woman I’ve become at 25.

6. From world-championship dance competitions to The Voice, you’ve experienced very different kinds of pressure. Where do you feel most fearless: on a dance floor, behind a microphone, or in a songwriting session?

Definitely when I’m performing, whether that’s dancing or singing! Being on stage has always felt like home to me. It’s one of the few places where I feel completely in my element. Performing also requires a different kind of trust. You can rehearse and prepare as much as possible, but once you’re on stage, you have to trust yourself and let go of the things you can’t control. My faith plays a big part in that. I know I’ve done my part to prepare, and then I have to trust that the rest is in God’s hands.

7. Social media makes an artist’s life look like a series of exciting milestones. What does the less glamorous side of chasing your dream actually look like?

I think people underestimate how many different hats you have to wear as an artist. Beyond singing and songwriting, I’ve learned photography, graphic design, modeling, videography, editing, music distribution, marketing, budgeting, event coordination, and so much more. I’m essentially running a business while also being the artist behind it, and I’ve learned how to do all of that while maintaining a stable income outside of music.

Another huge part of this journey is resilience. It can take a long time to find your footing in this industry, and there are so many moments when you get your hopes up just to be disappointed. I’ve heard countless no’s, and I’ve had to learn not to let those moments define how I see myself or my future. Something I remind myself when I’m feeling defeated is that the people who make it are often the ones who never stop showing up.

Despite all the less glamorous parts, I still wake up excited to create. I genuinely love music, and that love is what keeps me going.

8. Your childhood soundtrack ranged from Soundgarden to gospel and EDM. If we handed you the aux cord on a road trip through Texas, which three songs would tell us the most about you?

I’d have to go with “Holding You Down” by Jazmine Sullivan, “Owe You Praise” by Elevation Worship and Chandler Moore, and “You Can’t Always Get What You Want” by The Rolling Stones. I feel like those songs represent different sides of me: my love for R&B and storytelling, my faith, and my perspective on life.

When I lived in Nashville, I used to drive between Houston and Nashville pretty often instead of flying, and I had a whole routine of going through every genre in my phone. I’d start with gospel, then country, alternative, pop, R&B, and finish with rap. My playlists have always been all over the place, and I love that about myself. I grew up listening to so many different things, and I think that variety has shaped me as an artist.

9. You worked as Sara Evans’s personal assistant while building your own career. What did seeing an established artist’s life up close teach you that no talent show or music lesson could?

Working with Sara Evans showed me that you can be a strong, respected woman in the music industry and still be a loving, present mom. I didn’t realize how much I needed to see that until I experienced it firsthand.

Sometimes, when I’m pursuing music, I can pour so much of myself into my career that I don’t leave as much energy for the people I love. Watching Sara balance touring and her career with being present for her kids showed me that I don’t necessarily have to choose between the two. She could be working several nights a week and then come home and make meaningful time for her family. I’m not ready for a family of my own just yet, but when that chapter comes, I know I can pursue music and still make the people I love a priority.

10. What’s something about you that your music gives away immediately—and something people would never guess from listening to it?

I think my music gives away how deeply I feel things. Even when I’m giving attitude or confident in a song, there’s usually a real emotion or experience behind it. I’m a pretty self-aware person, and songwriting has always been a way for me to process my emotions and make sense of what I’m going through.

I think people sometimes see one side of me at a time, but I’m so many things at once. I can be sensitive and emotional, but I’m also confident, can give attitude, and love to have fun. My faith is another huge part of who I am, and it influences so much of how I see the world, even when I’m not explicitly singing about it.

I don’t think any of those sides contradict each other. I think we’re all multifaceted, and that’s something I want my music to reflect. I never want to feel like I have to fit into one box, because the freedom to explore all those different parts of myself is what makes creating music so exciting to me.

11. You speak openly about your faith, and your music makes room for vulnerability, confidence, and sass. Have you ever felt pressure to edit any part of yourself to fit other people’s expectations?

One thousand percent. I’ve definitely felt that pressure, and I’ve even tried to edit parts of myself to fit into a certain box. But ultimately, that’s just not sustainable. It’s exhausting trying to be someone you’re not, and I’ve found that creating comes much more naturally when I’m being authentically myself.
God made only one of me, and I believe He has a purpose for my life. I don’t want to spend that life trying to fit someone else’s expectations of who I should be. I’d rather keep growing into who I’m meant to be and trust Him to guide my path.

12. If you could define success entirely on your own terms, without charts, streams, or anyone else’s approval, what would it look like?

For me, success would be having the freedom to create the music I genuinely believe in, without feeling like I have to compromise who I am to make it work. Of course, I’d love to reach more people with my music, play incredible stages, and continue growing as an artist, but I don’t want my definition of success to depend entirely on numbers or outside validation.

I want to make music that makes people feel understood, whether that’s a song they can cry to, get ready to, dance to, or play when they’re finally choosing themselves. If someone hears a song of mine and feels a little less alone in what they’re going through, that means something to me.

Beyond music, success means building a life that I’m proud of and having the time and freedom to enjoy it with the people I love. I want to grow in my faith, stay connected to the people who matter most to me, and be able to look back and know that I didn’t lose myself trying to become someone I thought the world wanted me to be.