Марая Андонова: Рисуването е начин да изразя това, което чувствам

Интервю: Мартин Райков

Фото: Костадин Кръстев-Коко

Стил: Стоян Апостолов

Грим: Кирил Чалъков

Коса: Милена Димитрова-Фифи

Марая Андонова е на прага на сериозна промяна. Тази година тя завършва Англо-Американското училище в София, а следващата стъпка е Монако, където ще учи бизнес. Наред с плановете за образование обаче в живота ѝ трайно присъства и изкуството. Марая рисува от дете и вече има зад гърба си две самостоятелни изложби. Ако първата отразява по-мрачен и емоционален период, втората е посветена на любовта, свободата и щастливите моменти. Преди заминаването и началото на един съвсем нов етап тя разказва за рисуването, модата, предстоящия живот в Монако и посоките, които обмисля за бъдещето си.

Тази година затвори една важна глава с дипломирането си в Англо Американското училище. Какво е усещането да оставиш училището зад гърба си и какво искаш да вземеш със себе си от тези години?

Бих казала, че тази година беше изключително емоционална за мен. В Англо-Американското училище съм от първи клас, така че дипломирането не беше просто краят на училищните ми години, а раздяла с място, в което съм израснала и което до голяма степен ме е изградило като човек. Там създадох едни от най-важните си приятелства и преживях моменти, които ще нося със себе си цял живот. Колкото и да ми е трудно да оставя всичко това зад гърба си, вълнението от новото, което предстои, е също толкова голямо. Сега ми предстои да замина за Монако и да започна университета си - една напълно нова среда, която приемам като възможност да стана по-самостоятелна, да се развивам и да натрупам нов опит. А от училищните си години, искам да взема със себе си най-вече дисциплината, постоянството и отношението към труда, които тази среда изгради у мен. Затварям тази глава с много емоция и благодарност за всичко, което ми е дала, но и с огромно вълнение за всичко, което тепърва предстои.

Имаш артистична страна, която вече заявяваш все по-смело. Откъде идва любовта ти към изкуството и кога разбра, че то може да бъде не просто хоби, а твой собствен път?

Любовта ми към изкуството е с мен още от съвсем малка - рисувам от около тригодишна. Голяма роля за това има Юлиана, която се грижеше за мен като дете и винаги насърчаваше творческата ми страна. С нея постоянно рисувахме, оцветявахме, моделирахме с глина и изработвахме различни неща, а с времето това се превърна в един от най-естествените начини за мен да изразявам себе си. Истински започнах да гледам на изкуството по различен начин, когато избрах Visual Arts като един от предемите си в IB. През тези две години имах свободата да развивам собствени идеи, да експериментирам с различни техники и най-вече да влагам смисъл и лична гледна точка във всяка своя работа. Тогава осъзнах, че за мен изкуството е много повече от нещо, което просто обичам да правя в свободното си време - то е начин да превръщам идеи и емоции в нещо истинско. И може би именно когато тези две години започнаха да наближават своя край, разбрах колко много би ми липсвало изкуството, ако остане просто хоби, към което се връщам от време на време. Не исках да се разделям с тази част от живота си, а напротив - почуствах, че искам да ѝ дам много по-голямо място в бъдещето си и да продължа да се развивам в тази посока.

В края на септември ти предстои да откриеш втората си самостоятелна изложба. Какво ще видим в нея и по какво тя се различава от първата?

Втората ми изложба е почти пълна противоположност на първата. Темата на първата беше “Tragic Human Experiences” и в нея изследвах много по-тежки и емоционални страни на човешкото преживяване. Това беше тема, която ми даде възможност да създам творби, с които много се гордея, но този път исках изложбата да отразява съвсем различен период от живота ми. Последната година беше изпълнена с много щастливи моменти - любов, приятелства, време със семейството ми, пътувания и вълнения около новото начало, което ми предстои в Монако. Именно тези преживявания и усещания стоят зад новите ми творби. Исках цялата изложба да носи цвят, енергия и най-вече онзи хубав вайб, който свързвам с този период от живота си. Ако първата ми изложба показваше по-тъмната страна на човешките емоции, тази е посветена на другата - на любовта, удоволствието, свободата и онези малки и големи моменти, в които сякаш усещаме най-сладката страна на живота. Повече от това обаче ще оставя като изненада.

Какво стои зад една твоя картина — има ли конкретна история, човек или емоция, които най-често те провокират да започнеш да рисуваш?

При мен всичко започва от емоцията и най-често от нещата, които се случват в живота ми в конкретния момент. Хората около мен - приятелят ми, семейството и приятелите ми - също неизбежно присъстват в този процес, защото именно те са част от преживяванията, които ме вдъхновяват. Не бих казала, че зад всяка моя картина стои една конкретна история - по-скоро взимам усещането от даден момент или период и го превръщам в идея. Забелязала съм, че когато съм по щастлива или влюбена, имам много по-силно желание да създавам, докато тъгата или гневът намират съвсем различен израз в работата ми - в цветове, техниката, дори в начина, по който нанасям боята. За мен рисуването е начин да изразя това, което чувствам в момента, и може би затова всяка творба остава толкова силно свързана с определен етап от живота ми. Дори след години мога да погледна една картина и веднага да си спомня какво съм преживяла и как съм се чувствала, докато съм я създавала.

Израснала си под светлините на прожекторите, но самата ти избираш да се изразяваш по различен, визуален начин. Какво ти дава изкуството, което не можеш да получиш от публичността и социалните мрежи?

Публичността и социалните мрежи са част от живота ми от доста ранна възраст, но никога не съм усещала, че това е посоката, в която искам да се развивам. Изкуството ми дава нещо съвсем различно - то е нещо, което сама съм избрала, което създавам по свой начин и чрез което постепенно изграждам собствената си идентичност. Харесва ми свободата да следвам идеите и усещанията си, без да мисля какво се очаква от мен или как трябва да бъда възприета. Мисля, че именно чрез изкуството успявям най-истински да покажа коя съм и как виждам света. А най-хубавото за мен е, че така хората имат възможност да ме опознаят чрез нещо, което е изцяло мое - моите идеи, моите емоции и нещата, които аз избирам да създавам.

Модата очевидно е част от твоя свят. Кои тенденции в момента най-много те вдъхновяват и има ли модна епоха или конкретен дизайнер, към които би се върнала с удоволствие?

В момента най-много ме вдъхновява балансът между силното, структурирано облекло и по-меката женственост. Много харесвам добре скроени съка, подчертани рамене и изчистени силуети, но в същото време ме привличат прозрачните материи, дантелата, шифонът и по-ефирните форми, когато са направени по елефантен начин. Именно тази комбинация между мъжкото и женското винаги ми е била много интересна. Ако трябва да се върна към определена епоха, бих избрала 60те и 70те години и стила на Yves Saint Laurent - заради начина, по който силният tailoring се съчетава с женствеността, свободата и онази effortless парижка елегантност. Saint Laurent е и една от модните къщи, към които винаги се връщам, защото независимо от колекцията успява да запази точно това усещане - дрехите изглеждат едновременно уверени, женствени и сякаш без никакво усилие.

Колко важна е за теб модата като начин да изразиш характера си? Имаш ли дреха или аксесоар, без който не можеш, или напротив — обичаш да експериментираш и постоянно да променяш стила си?

Модата за мен винаги е била начин да изразявам характера и настроението си, затова и стилът ми се променя заедно с мен. В момента например се чувствам много по-женствена и все по-често избирам рокли, поли и по-елегантни силуети, но независимо от периода винаги обичам да има поне един по-смел елемент във визията ми. Може да бъде прозрачна дантела, якра чанта или нестандартен чифт обувки - нещо, което придава характер и прави аутфита по-различен. Никога не съм се ограничавала до един определен стил и много обичам да експериментирам с нови тенденции, дори с такива, които първоначално не бих си представила да нося. Ако обаче има един аксесоар, който остава непроменен през годините, това със сигурност е чантата. Нося чанта абсолютно навсякъде, и за мен тя е онзи финален детайл, без който една визия никога не се усеща напълно завършена.

Каква е връзката ти с майка ти Мария, когато става дума за твоите артистични и модни избори? Случва ли се да си разменяте дрехи, да си давате съвети или да спорите за стила си?

Когато става дума за мода и изкуство, с майка ми не винаги сме на едно мнение, но винаги се вслушваме една в друга и много ценя това. Тя е истинска модна икона и винаги съм се възхищавала на нейния стил и усет към модата. В същото време сме от различни поколения и всяка от нас има свой поглед - тя има изграден стил и невероятен усет, а аз често внасям по-съвременен поглед и любовта си към новите тенденции и експериментите. Харесва ми, че по този начин постоянно обменяме идеи и се вдъхновяваме една от друга. Едно от най-хубавите неща е, че сме един размер и гардеробите ни на практика постоянно се преплитат - аз взимам нейни дрехи, тя мои и понякога вече е трудно да се каже кое на кого е. Мисля че, именно това прави връзката ни толкова специална - можем да имаме различен поглед към нещо, но винаги се изслушваме и в крайна сметка често се оказва, че сме повлияли една на друга.

Сега пред теб стои един съвсем нов период - без училищен график и с много повече възможности. Как си представяш живота си през следващите няколко години?

Следващите няколко години си ги представям като период на много развитие, нови възможности и преживявания. Тази година заминавам за Монако, където ще уча бизнес, и за мен е важно да запазя дисциплината, която съм изградила досега, и да се възползвам максимално от образованието и средата там. Но независимо от посоката, в която уча, изкуството със сигурност искам да остане една от най-важните части от живота ми. Представям си още изложби, много нови творби и най-вече повече свобода да експериментирам, да опитвам различни техники и постепенно да изграждам все по-ясно собствения си почерк като артист. Искам да пътувам, да виждам нови места и култури и всичко, което преживявам, по някакъв начин да намира място и в изкуството ми. Надявам се след няколко години да погледна назад и да видя колко много съм се развила - не само в образованието си, но и като артист и като човек. Най-вече искам да продължавам да мечтая смело, да създавам неща, с които се гордея, и хората, които обичам, да се гордеят с мен.

Ако след пет години отвориш това интервю отново, какво би искала да е сбъднало момичето, което си днес?

След пет години бих искала да отворя това интервю и да видя, че голяма част от нещата, за които мечтая днес, вече са се превърнали в реалност. Като артист се надявам да съм имала много успешни изложби, да съм развила още повече собствения си артистичен почерк и да съм изградила име и кариера, с които истински се гордея. Искам изкуството ми да достига до повече хора, да бъде разпознаваемо и чрез него да успявам да вдъхновявам и други. За мен би било огромен успех един ден да бъда човек, на когото някой се възхищава и от когото може да вземе пример. Но наред с всичко, което искам да постигна професионално, за мен е също толкова важно да съм запазила човека, който съм днес - да бъда добродушна, да помагам на хората около себе си и до мен до останат близките, които ме подкрепят и вдъхновяват сега. Искам след пет години да погледна към живота, който съм изградила и да се гордея с постигнатото.