Мирела Илиева: изкуството да бъдеш себе си във всичките си роли

Талант: Мирела Илиева @mirellailievaa

Фотография: Никола Борисов @nikola.borissov

Стил: Стоян Апостолов-Стоянски @stoqn_stoqnski

Грим: Георги Русев @georgerusevmakeup

Koса: Денис Якимов @yakimov.deniss

 Гардероб: On Aura Tout Vu @onauratoutvu 
Elisabetta Franchi @elisabetta_sofia Очила: Opticlasa @opticlasa

1. Танцуваш от години, а сега учиш актьорско майсторство. Какво можеш да изразиш с една реплика, което никога не би могла да кажеш само с движение – и обратното?

Има много общо между танците и актьорското майсторство, защото дори в думата „актьорство“ се съдържа „акт“, което означава действие и в повечето случаи отново е свързано с движение. Можеш да кажеш много неща, без дори да си проронил дума. Това понякога е много по-силно – човек може да изрази повече емоции, без да има нужда да говори. Именно затова изкуството помага да бъдат изразени онези неща, които не могат да се опишат с думи. Тук се крие голямата му сила. По този начин аз изразявам най-дълбоките си чувства и емоции, без изобщо да се налага да говоря. Понякога думите са излишни – можеш просто да танцуваш или да бъдеш на сцената, потопен в това, което ти се случва.

2. Приета си на първо място в класа по драматичен театър в НАТФИЗ. Имаше ли момент по време на кандидатстването, в който се усъмни в себе си, и как успя да надвиеш този вътрешен глас?

Така е – бях приета първа в класа на професор Ивайло Христов. Истината е, че моето кандидатстване беше абсолютно несериозно. Реших го в последния момент, без да имам никакви очаквания или знания. Съвсем смело си признавам, че преди това изобщо не разбирах от театър и, за съжаление, не се бях и интересувала от него. По това време много повече ме влечаха киното, танците и музиката, докато театърът оставаше на заден план.

Слава богу, Зафир и Башар ми помогнаха с текстовете в последния момент. Изпитите вече течаха, а аз все още нямах всичките си материали. Така да се каже, всичко беше почти на майтап. Може би именно защото не го приемах толкова сериозно, не бях стресирана и уплашена, нито се бях подготвяла с години, както правят повечето хора. Просто отидох и бях себе си.

В актьорството е много важно да следваш инстинктите си. Те се притъпяват, ако прекалено много мислиш как, с каква техника, с какви думи и жестове да направиш или кажеш нещо. Затова според мен доверието в собствените ми инстинкти е една от основните причини да се представя толкова добре. Нямах съмнения или очаквания, забавлявах се адски много и мисля, че това си личеше. Бях уверена и спокойна.

По-скоро след кандидатстването, когато вече разбрах, че съм на първо място, се появи онзи вътрешен глас: „И сега какво?“. Не очаквах наистина да се запиша в НАТФИЗ, защото знаех, че това начинание ще промени целия ми живот, и дълго се чудех дали да го направя. Но го направих, защото вече имаше и внимание към мен, а щеше да е странно да се откажа. Казах си: „Добре, нека пробваме и ще видим как ще се развият нещата“.

3. Публиката те познава като танцьор, хореограф, модел, инфлуенсър, музикален артист, а вече и като актриса. Коя от всички тези „Мирели“ е най-близо до истинската и коя все още не сме виждали?

Да, хората ме познават от различни места, но всъщност всички мои образи съм аз. Много често, особено в България, артистите си мислят, че трябва да се ограничават до едно нещо. Абсолютно не е така. В Англия например, която е меката на сценичните изкуства, хората задължително са добри и певци, и актьори, и танцьори, дори акробати, модели, инфлуенсъри – колкото се може повече неща, всичко в едно.

Всичко, което виждате, е част от мен. В различни ситуации се проявяват различните ми качества. Всичко това е моята най-истинска версия и го правя с огромна любов и желание. Не мога да бъда нещо, което не съм. Би било абсурдно, ако утре например започна да се занимавам с право – това никак няма да съм аз. Ето това вече няма да е истинската Мирела.

Както е и в актьорското майсторство – играеш различни герои, но винаги си ти. Просто проявяваш различни части от себе си и подсилваш определени елементи, за да изградиш характера на героя.

4. Като хореограф си свикнала да контролираш всяко движение, докато актьорството понякога изисква да се откажеш от контрола. Кое от двете ти идва по-естествено – да създаваш формата или да се оставиш моментът да те поведе?

Като танцьор също е много важно да можеш да пускаш контрола. Разбира се, техниката е от съществено значение, но когато излезеш пред хора, трябва да можеш да ги докоснеш. А това се случва, когато се оставиш на изкуството да те води и на истината. Същото е и с актьорската професия – трупаш техника след техника, но когато излезеш на сцената, трябва да се оставиш на момента.

Със сигурност по-естествено ми идва да позволя на момента да ме поведе. Не ми е най-любимото нещо да седна и да създавам предварително. По-лесно ми е да импровизирам на момента, според състоянието си. Аз съм много емоционален човек и е нормално това да ми идва по-естествено.

5. Казвала си, че понякога е полезно човек „да се излага“. Кое е най-смелото или абсурдно нещо, което си направила, след като си спряла да се интересуваш как ще изглежда отстрани?

Определено е полезно. Моето поколение и тези след нас обаче имат голям проблем с това. Хората стоят сковани, всичко им се струва криндж, а това страшно много ги ограничава. Дори не мога да си го представя.

Най-смелото и най-абсурдното нещо, което съм правила, е да вляза в две риалити предавания. Там е гарантирано, че ще се разголиш пред широката публика, защото колкото и да се опитваш да се сдържаш, живееш там всеки ден и в даден момент всичко излиза наяве. Затова трябва да си наясно, че когато влизаш в риалити формат, хората ще те видят такава, каквато си. Това никога не ме е притеснявало.

Смятам, че и влизането ми в НАТФИЗ е нещо едновременно смело и абсурдно. Много зависи от гледната точка на човек – какво за него е странно и смело. Но аз обичам да се предизвиквам, да се впускам в приключения, да излизам от зоната си на комфорт и да се научавам да се справям с дискомфорта.

6. Ако можеше още утре да влезеш в ролята на която и да е реална или измислена жена, коя би избрала – и какво в нея те привлича?

Определено искам да бъда Дженифър Лоурънс – тя е любимата ми актриса. Обожавам характера и темперамента ѝ, искреността ѝ и чувството ѝ за хумор. Много е забавна и естествена. Струва ми се и непретенциозна, въпреки че е в Холивуд. Дори наскоро си направи профил в Instagram. Мога да кажа, че взимам пример от нея в професията, а тя дори не е учила актьорско майсторство.

7. Песента „Твоето тяло“ е вдъхновена от първата ти среща с Юлиан и превръща един много личен спомен в изкуство. По-трудно ли е да бъдеш уязвима пред човека, когото обичаш, или пред цялата публика?

Да, песента е вдъхновена от първата ми среща с него, но самата тя се появи много по-късно, когато вече бях осъзнала какво точно се е случило и каква е била тази магия. В онзи момент сякаш бях безмълвна – беше ми почти невъзможно да опиша това, което чувствам. Затова песента дойде по-късно.

Не ми е трудно да бъда уязвима пред човека, когото обичам. Напротив, аз съм 100% себе си пред него. Юлиан ме е приел точно такава, каквато съм, а това никога не ми се беше случвало досега. И аз съм го приела точно такъв, какъвто е. Обичаме се заради това – с всичките си недостатъци, които също обичаме.

Мога да бъда уязвима и пред публика. Нямам проблем с това, нито страх. По-скоро се страхувам да не досадя. През последните години имам някакъв страх да не прозвучи така, сякаш се оплаквам. Свикнала съм да бъда тази, която се справя с всичко, която продължава въпреки трудностите и не се оплаква. Но от малка мога да бъда уязвима. Даже понякога съм прекалено уязвима пред хора, пред които не би трябвало.

8. Юлиан разказва, че сте се влюбили „космически“ един в друг само за три дни. Ти кога разбра, че това не е просто силно привличане, а среща, която ще промени живота ти?

Много правилно е използвал думата „космически“, защото преди това винаги съм била в дълги връзки, въпреки че съм била по-млада. Наистина, още от съвсем малка – от 14-годишна възраст – съм била във връзки, които са продължавали дълго. С него за първи път усетих нещо наистина различно.

Ако преди съм обичала в предишните си връзки, този път веднага усетих нещо друго – сякаш срещаш сродната си душа. Това е усещане, което няма как да объркаш. Не ти трябват, както казват много хора, три, четири, пет или шест месеца, дори няколко години, за да се убедиш в един човек, да преминете заедно през различни перипетии и да разбереш дали той е твоят човек.

Не знам как се случи при нас, но беше сякаш сме се познавали от предишен живот. Просто усетих, че срещам сродната си душа, и това се случи още от първия момент. Интересното е, че се познавахме отпреди, но никога не се бяхме поглеждали по този начин и просто се бяхме подминавали.

Разбира се, имах много страхове, защото съвсем скоро преди това бяха разбили сърцето ми брутално. Мислех си, че е време и аз да започна да разбивам сърца, а не само моето да страда. Но не го направих. (Смее се.) Въпреки страха си се впуснах в това влюбване и в тази магия. Три години по-късно мога да кажа, че това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

9. И двамата сте амбициозни артисти с динамични кариери. Как изглежда любовта между двама души, които непрекъснато растат и се променят – как не позволявате единият да остане само публика на успехите на другия?

Истината е, че взаимно си вдъхновяваме адски много. Споделяли сме си, че и двамата сме в разцвета си, откакто сме заедно. Нещата ни се подреждат много добре и се развиваме положително. Някак си се допълваме много добре както в личен, така и в кариерен план.

Когато единият е публика на другия, той е най-големият му фен. Това е страхотно, но освен че сме фенове един на друг, се вдъхновяваме от успехите си и искаме да вървим заедно нагоре – не да се гоним. Не мога да си представя някой от нас да изостава. Но дори и това да се случи, защото всеки човек има такива моменти, другият винаги ще намери начин да му помогне.

Затова казвам, че когато на него му се случи нещо хубаво, аз се радвам повече, отколкото ако се беше случило на мен.

10. Юлиан вече има международен път в киното. Когато обсъждате твоите актьорски мечти, той по-често ли е партньор, ментор, най-строг критик или човекът, който ти напомня да вярваш повече в себе си?

Често се шегуваме, че Юли ми е наистина всичко, защото освен партньор ми е и ментор, и критик, и човекът, който постоянно ме надъхва и ми напомня да вярвам в себе си.

Истината е, че той вярваше в актьорската ми кариера и в актьорския ми талант много повече, отколкото аз самата. Ако не беше той, най-вероятно нямаше да се занимавам с актьорство. Докато растях, си мислех, че вече е твърде късно да се запиша в НАТФИЗ или да стана актриса. Но когато той се появи в живота ми, ми каза, че няма как да ме остави да пропилея таланта си и да не се занимавам с актьорство.

„Аз го виждам, вярвам в него, трябва да повярваш и ти“ – това бяха думите му. Страшно съм му благодарна, защото наистина, ако не беше той, не съм сигурна дали щях да намеря пътя обратно към актьорската професия.

11. Има ли нещо, което любовта с Юлиан те е научила за самата теб – качество, страх или мечта, които не си подозирала, че носиш?

Откакто сме заедно, израснах много като човек. Започнах да се превръщам от дете в жена, което, разбира се, се дължи и на факта, че съм в началото на 20-те си години, вече във втората им половина. Бях на 23, когато се запознахме, и все още бях доста неориентирана в отношенията си с хората. Току-що бях излязла от риалити формат и съвсем наскоро бях създала огромна аудитория в социалните мрежи. Бях на гребена на вълната, но и доста объркана. Нашата любов ме научи на много.

Със сигурност нямаше да забележа и оценя таланта си за актьорство по същия начин, ако не беше той. Преди него не бях усещала човекът до мен да ме кара да цъфтя.

Що се отнася до страха – страх ме е да не го загубя. По принцип съм много самостоятелна още от малка. Работя от 14-годишна и винаги съм намирала начин да се справям сама. Отдавна не разчитам на родителите си. Не съм от хората, които очакват мъжът до тях да ги издържа и да се грижи за тях. Дори по време на нашата връзка открих, че най-после започвам да позволявам на женската си енергия да се проявява и да допускам някого да се грижи за мен, въпреки че все още внимавам и се старая да бъда максимално самостоятелна. Но имам страх да не го загубя, защото изпитвам и страх от изоставяне. Това обаче е друга, доста по-дълбока тема.

За мен той е най-добрият ми приятел и най-близкият ми човек. Не мога да си представя живота си без него.

А що се отнася до мечта, за която не съм подозирала, че нося в себе си – винаги съм си мислела, че кариера в чужбина е нещо невъзможно за нас, българите, и конкретно за мен. Но благодарение на това, че съм до него и виждам как постига успехи на световно ниво, разбирам, че е възможно. Това много ме вдъхновява.

12. Имаш силно присъствие и естествен усет към образа. Какво е модата за теб – игра, броня, начин да разкажеш история или просто удоволствието всеки ден да бъдеш различна жена?

Аз обожавам модата. Може би не си личи толкова много, защото не мога да кажа, че тя ми се отдава, макар че имам приятелки, които се допитват до мен за модни съвети. Обичам дрехи, чанти, обувки – въобще всичко. Обичам да създавам аутфити.

Но не съм от хората, които си купуват скъпи брандове. Това е нещо, за което отделям малко средства. Въпреки това вярвам, че човек може да изглежда добре и с ограничен бюджет, стига да има собствен стил. Смятам, че аз притежавам такъв, който се е развивал и трансформирал през годините.

Обичам да бъда различна. Мисля, че съм хамелеон и мога да нося почти всичко. Чувала съм го и от фотографи, стилисти, фризьори и гримьори. Доставя ми огромно удоволствие да излизам от зоната си на комфорт и да нося странни, нестандартни, дори ексцентрични неща. Бих могла да нарека модата игра – възможността да се виждам различна, да експериментирам с крайности и да разказвам истории чрез дрехите. Обожавам красотата на модата и се възхищавам на хората, които имат усет към нея.

13. Представи си, че животът ти след десет години е филм и току-що гледаме последния му кадър. Къде си, кой е до теб, каква музика звучи и какво е постигнала героинята, за което днешната Мирела все още само мечтае?

Въпросът е страхотен, но е малко труден. Може би си представям, че съм във Варна с любимия ми човек и близо до семейството ми, защото семейството е най-важно за мен. Наистина няма нищо по-важно от хората до мен. Много ми тежи, че в преследването на мечтите си и живеейки в друг град, нямам достатъчно време за тях.

Иска ми се да успея да подредя живота и кариерата си така, че да имам възможност да прекарвам повече време със семейството си, като същевременно работя като актриса и в България, и в чужбина.

А музиката, която звучи в последния кадър, нека да е моята. Защо не? Иска ми се да съм успяла да създам повече качествена музика. Може би да, може би да...