Михаела Минкова: „С Его Стор сякаш за пръв път се появих и аз“

Михаела, ако започнем историята на Его Стор не с магазина, а с жената зад него - в какъв момент от живота си беше, когато реши да го създадеш, и от какво имаше нужда самата ти тогава?

Бях преживяла банкрут след COVID. Тъкмо си стъпихме на краката след строежа на къщата ни, после дойде Covid  и съпругът ми остана без работа, а аз се наложи да затворя салона за няколко месеца. Примолих се на хазяина и три месеца не плащах наем, за да мога все пак да работя, дори за 1 клиент на ден. Родителите ми поеха плащанията за къщата и разходите ни. Бяхме зрели хора с дете, което разчиташе на родителите си, за да се справят.

Имаше страх. Отчаяние. И едно болезнено чувство на безсилие, когато трябва да се погрижиш за семейството си, а самата ти имаш нужда някой да се погрижи за теб.

Когато си вложила себе си в работата си, загубата не остава само в банковата сметка. Започваш да се съмняваш в собствената си преценка. В способностите си. Питаш се как ще започнеш отначало, откъде ще намериш сили и имаш ли право пак да рискуваш. Но точно тогава в мен се появи и една много силна решимост: искам да направя всичко по силите си, за да не изпадаме отново в такава ситуация.

Видеата започнаха почти на шега. Една клиентка ми каза, че е време да споделя знанията си с повече хора. В салона помагах на жените, които можеха да дойдат при мен. Чрез видеата започнах да достигам до българки от всяка точка на света.

Отговарях на въпроси за кожата им денем и нощем. Бях толкова отдадена, че близките ми започнаха да ми казват: „Тук си, а те няма". И бяха прави. Аз бях до тях, но с нос, забит в телефона, и с мислите си при поредната жена, която имаше нужда от помощ.

Затова много ме заболя, когато получих гневно съобщение от последователка, че не си върша работата, защото не ѝ отговарям в два през нощта.

Тогава осъзнах, че аз самата бях оставила времето и труда си без граници. Давах ги безплатно и бях започнала да приемам, че трябва да съм на разположение непрекъснато. А за да продължа да помагам с внимание и отговорност, това трябваше да бъде устойчиво и за мен.

Така се появиха скин консултациите. Отделено време, фокус върху конкретния човек и професионален план за неговата кожа. След тях обаче жените трудно намираха всички препоръчани продукти на едно място. От тази съвсем реална нужда се роди идеята за Его Стор.

Успоредно с това започнах да чета книги за бизнес, финансова грамотност и личностно развитие. Да изграждам в себе си организираност, последователност и креативност. Все качества, за които дотогава бях убедена, че просто не притежавам. Ако трябва да съм честна, дотогава бях CEO на мързела и хаоса.

Наложи се да уча много. И за бизнеса, и за себе си.

На 1 март 2023 г. натиснах „Публикувай". С 20-30 продукта и под 2000 лева в сметката, почти всички инвестирани в козметиката. Страхът си беше там. Но вече имах посока. Така с първото зареждане напълних един шкаф на стената вкъщи. Хората изпразниха магазина за дни и искаха още продукти. И така шкафа един ден просто падна и ми каза "време е за по-мащабно мислене".

И ако ме питате от какво имах нужда самата аз тогава: имах нужда от сигурност и свобода (в работен план). Имах нужда да знам, че мога да се грижа за себе си и семейството си. Да си върна доверието в мен и да почувствам, че имам сили да променя живота си. А оттам и живота и самочувствието не хиляди жени.

Така се появи Его Стор. А с него, сякаш за пръв път, се появих и аз.

Когато превръщаш нещо толкова лично в бизнес, всяка трудност се усеща по-силно. Имало ли е момент, в който си била близо до отказването, и какво те накара да продължиш?

Имало е. Повече от веднъж. И ми се иска да го казвам открито, защото зад един красив сайт никой не вижда жената, която работи до два или четири през нощта, а сутринта отново е майка, специалист, управител и човекът, от когото всички чакат решение.

В един момент прегорях. Когато обичаш работата си, много лесно започваш да оправдаваш всяко прекрачване на собствените си граници с „само още това". Докато една сутрин осъзнаеш, че дори за нещото, което обичаш най-много, вече нямаш сили.

А 2026 година до този момент истински изпита любовта ми към работата с кожата, към Его Стор и желанието ми да помагам. Натискът върху мен и бизнеса ми беше непрестанен. Трудно е да мислиш за развитие, да градиш и да създаваш нещо ново, когато толкова голяма част от силите ти отиват просто да удържиш онова, което вече си изградила. Да издържиш на натиска.

Имаше моменти, в които се питах колко още мога да понеса. Болеше ме, защото зад всяка трудност стоеше нещо много лично за мен - Его Стор, моето второ дете. Знаех колко съм дала, от какво съм се лишила и колко хора са ми се доверили. Също и колко пъти съм пренебрегнала себе и близките си, за да се отдам на магазина.

Точно това доверие ми помогна да продължа. Дори в месеците, в които бях близо до 0, съобщенията на жените, промените, които постигаме заедно, любовта и благодарността в очите и думите им, смисълът, който виждам в работата си, ми помогнаха да не се откажа. И хората до мен, разбира се. Лена (нашата офис Фея) пое почти цялата работа по магазина, когато имах нужда от време, за да се събера. За това ще съм ѝ благодарна винаги. Защото тя вярваше в мен, в нас и в Его Стор, повече от мен, на моменти тази година. Екипът и семейството ми ми осигуриха време и спокойствие, за да наместя короната си и да си спомня КОЯ СЪМ.

Постепенно си върнах силите. Наместих короната и си спомних КОЯ СЪМ. И новите идеи заваляха като порой. Желанието да се развивам и да мисля по-мащабно се завърнаха. Станах по-смела в решенията и инвестициите си. След всичко преживяно вече съм още по-уверена, че това е моят път.

Тази година и всички 4 от началото ме научиха и на друго: не е нужно да стигам до пълно изтощение, за да заслужа почивка или помощ. Искам да развивам Его Стор, но и да имам сили да живея живота, заради който го създадох.

Вярвам, че след всяка буря изгрява слънце. А аз имам още толкова много, което искам да направя.

Его Стор тепърва започва.

Зад името „Его" стои ли и едно напомняне към жените, че имат право да поставят себе си на първо място? Какво искаш да почувства една жена, когато попадне в твоя свят?

Да. Но до този смисъл стигнах през една много лична история.

След раждането на дъщеря ми преминах през тежка следродилна депресия. Тя заспиваше на песента „Ego" на Willy William, която звучеше толкова често, че буквално ми промиваше мозъка. Тогава нямах представа, че години по-късно точно тази дума ще стане толкова голяма част от живота ми.

През 2019 г., когато търсех име за фирмата и салона, се свързах с приятел астролог. Той ми даде три насоки: да е кръстен на мен, да съдържа три букви, защото годината е под влиянието на тройката, и ясно да подсказва за какво се отнася.

И тогава се появи „Его". Онова Его от песента. Три букви, които свързах с грижата за женското его, за увереността и самочувствието. А когато впоследствие разбрах, че „его" означава „аз", се засмях: ето, значи съм го кръстила и на себе си.

С времето това „аз" придоби още по-дълбок смисъл за мен. Защото толкова много жени трудно стигат до него. Първо са децата, партньорът, работата, домът. За себе си оставят каквото остане. Ако остане.

Аз самата толкова се бях изгубила в травмите си и в грижата за всички около мен, че не усетих кога съм станала 75 килограма. Бях заета да забелязвам от какво имат нужда другите, а пропусках какво се случва с мен. Как се чувствам, как живея, от какво имам нужда. Килограмите бяха една от промените, през които осъзнах колко дълго съм оставяла себе си на последно място.

Затова познавам много добре чувството да се изгубиш сред всичките си роли. Да си нужна на всички, а собствените ти нужди все да могат да почакат. И знам колко трудно е после да започнеш да отделяш време за себе си, без да изпитваш вина.

Искам жената, която попадне в моя свят, да усети, че тук има място и за нея. Че може да каже „искам да се чувствам добре в кожата си, без грим и филтри на снимките", без това да звучи като каприз. Че заслужава внимание и нежност и сега, такава, каквато е.

Понякога няколкото минути грижа са единственото време през деня, което е само нейно. И ми се иска да го запази. Да започне оттам и постепенно да даде повече място на собствените си желания.

Защото и тя е важна. Дори когато всички около нея имат нужда от нещо.

Общуваш с много жени онлайн и на живо. Коя тяхна история те е докоснала най-силно и ти е показала, че работата ти означава повече от избора на подходящ крем?

Не мога да избера само една. Обичам всяко съобщение и всяка промяна, която сме постигнали заедно. Зад тях има жена, която ми се е доверила, споделила е притесненията си и ме е допуснала до нещо много лично.

Но имам любими думи: „Вече не се крия под грим".

Това изречение ме докосва всеки път. Защото знам колко много може да стои зад него. Да излезеш, без първо да прикриваш всяко несъвършенство. Да не мислиш постоянно как изглежда кожата ти и дали някой я гледа. Да вдигнеш брадичка и да бъдеш малко по-смела.

Кожата може да влияе много на увереността и на начина, по който се отнасяме към себе си. А връзката е двупосочна. Това, което преживяваме отвътре, също понякога се отразява върху нея.

Всяка жена, на която съм помогнала да се чувства по-комфортно в кожата си, ми напомня защо правя всичко това. И защо работата ми продължава много след избора на крем.

Но, да, ще излъжа, ако кажа, че няма истории, които остават с мен. Момичето, чиято кожа беше с тежко акне, отключено след стреса от смъртта на майка й. Жена, която годни наред купува най-покривните фон дьо тени, за да се крие под тях, защото все не остават време и пари за нея, за да реши проблема с петната си. Майката, която ми изпраща снимки на акнеичната и болезнена кожа на детето си и моли за помощ, с цялото си сърце, а на снимките се виждат сълзите на детето, докато излагат несъвършенствата й на показ.
Момчето, което го е срам да потърси помощ, защото козметиката е "само за жени". Всяка една история е уникална. И почти всяка една от тях започва с "отчаяна съм, не знам вече какво да правя".

Сама си задаваш въпроса: „Защо толкова хора ми вярват?". До какъв отговор стигна и кои са компромисите, които никога не би направила, за да запазиш това доверие?

Мисля, че хората усещат кога зад думите ти стоиш самата ти. Кога вярваш в нещо, разбираш от него и кога просто ти е платено да го рекламираш. Виждат ме с ентусиазма ми, с умората ми, понякога и с разочарованията ми. И знаят, че когато препоръчвам нещо, имам причина. Имам опита, знанията и наблюденията, за да кажа, че "това работи".

За мен е важно да познавам продуктите, които предлагам. За това всеки продукт, които влезе в Его Стор се тества от целия екип. Буквално понякога си въртим и предаваме един продукт, докато събера мненията и усещанията им за продукта. Всички сме с различни кожи, което ни дава възможност да проследим реакциите и ефектите, върху всеки един тип. През магазина са минали и такива брандове, с които сме се разделили, защото не издържаха моя, този на екипа ми и на клиентите теста. Това също е част от работата. Много трудно нещо преминава през "ситото" на Его Стор. Но дори да достигне до рафтовете ни, това не слага край на теста. По клиентските отзиви, както и нашити лични, преценяваме дали нещо ще остане или ще му кажем "чао". Никога не съм имала за цел да напълня магазина с купища брандове и продукти. Не вярвам и някога да се пречупя да вкарам нещо, просто защото е "viral" или просто, за да добавя повече количество.

Не бих препоръчала неподходящ продукт, само защото мога да го продам. Не бих обещала резултат, в който не вярвам. И трябва да мога спокойно да кажа на една жена: „Това не ти е нужно". За това толкова трудно и бавно избирам козметиката, зад която заставам и аз, и Его Стор. Искам да спя с чиста съвест.

В крайна сметка зад Его Стор стои моето име. Аз съм Михаела Минкова. И искам да мога да го изрека със същата гордост и увереност, след всяка продажба.

В YouTube канала си имаш възможност да говориш отвъд кратките описания на продуктите. Какво искаш да научиш жените за грижата за кожата, така че да избират по-уверено сред толкова тенденции и обещания?

Искам да им помогна да разбират кожата си и да се грижат за нея отвътре навън. Не само отвън на вътре. Затова говорим и за ежедневните навици, храненето, хормоните, витамини, минерали, движението, съня, начина на мислене и средата, в която живеем. И как всичко това се отразява на кожата им.

Една жена може да има прекрасна козметика, но едновременно с това да е изтощена, да не спи и да живее в постоянно напрежение. Да живее с партньор, който я кара да се съмнява в себе си или да руши увереността й. Да е в приятелски кръг, който постоянно да я кара да се страхува да вземе решение за промяна. Това също заслужава внимание. При някои кожни състояния има и психодерматологична връзка: стресът може да ги обостря, а те на свой ред да засилват тревожността и несигурността. Искам да говорим за това внимателно, без жената да остава с усещането, че сама е виновна за кожата си. Но да я убедя, че тя има контрол над себе си, живота и кожата си.

За това винаги казвам, че красивата жена е щастливата жена. А щастливата жена е онази, която избира себе си!

Разбира се, обяснявам и съставките, продуктите, комбинациите. Изграждам цели рутини, според типа кожа и проблем.
Искам да могат да погледнат поредното обещание на някой етикет и да могат да си кажат: „Разбирам какво прави това. Но нужно ли ми е?".

Идеята за Ego Booster се ражда от наблюдението ти, че жените често нямат достатъчно време и средства за себе си. Как превърна разговорите с тях в конкретна концепция, която предложи на Miss Alice?

Разговорите с жените постоянно ми напомнят, че грижата трябва да се побира в реалния им живот, в забързаното ежедневие. Те искат видима промяна, но невинаги имат време и възможност за дълги рутини и редовни процедури.

Самата продуктова идея започна от нещо съвсем конкретно. Miss Alice вече имаха Peptology, крем с богат комплекс от антиейдж пептиди. Харесвах концепцията, но по-богатата му текстура не беше подходяща за мазна и нормална кожа, а мнозинството в България е с точно такава кожа. Искахме да развием тази идея и във формули, които да са подходящи не само за суха кожа. И им го предложих.

А спикулите дойдоха съвсем естествено от работата ми като скин специалист в салона ми в Плевен. Микронидлингът е сред любимите процедури на нашите клиентки. Виждах резултатите и желанието им да поддържат кожата си и у дома.

Така с Miss Alice стигнахме до съчетанието на спикули с комплекс от пептиди, включително медния пептид GHK-Cu и аргирелин. Идеята беше да създадем по-интензивна домашна грижа, вдъхновена от професионалната ми практика. Помежду си я наричаме „течен микронидлинг за вкъщи", макар че спикулите и професионалният микронидлинг са различни подходи.

За мен беше много вълнуващо да видя как наблюденията ми от кабинета постепенно се превръщат в конкретен продукт.
Още по-вълнуващо е и до ден днешен, когато някой ни напише "Не вярвах, че ще има такъв резултат, дори след 1 ползване". Не, не е маркетинг, наистина работи. Но така става, когато козметичен формулатор се срещне със скин специалист с жива практика. Вълшебна комбинация.

Над седем месеца разработване, тестове и промени стоят зад серията с гел-крем, серум и Ego Booster. За какво настояваше най-много в този процес и какво трябва да знае една жена, за да има реалистични очаквания към домашната грижа?

Много държах на текстурите и на това как продуктите се усещат върху кожата. Исках и да е цяла серия, не просто един продукт. Именно оттам тръгна всичко: харесвахме пептидната концепция на Peptology, но искахме да я развием.

В работата си виждам колко е важно това. Можеш да харесваш съставките на един крем, но ако ти тежи и не ти е приятно да го нанасяш, той просто остава на рафта. И му изтича срока.

Държах и да сме честни за очакванията. Когато казваме „течен микронидлинг за вкъщи", описваме идеята зад продукта. Домашната козметика има своето място, но не могат да достигнат ефектите на редовните професионални процедури. Не бих обещала, че един продукт може да замени всичко, което правим на кушетката.

Искам жените да знаят, че резултатите изискват време, постоянство и подходяща грижа.

От Miss Alice те изненадват, като кръщават Ego Booster на твоя бранд. Какво почувства, когато видя името, и какво означава за теб идеята ти да се превърне в продукт, който носи толкова личен смисъл?

Тук вече ще се посмеете с мен.

Първо да кажа, че с Miss Alice работим още от началото. И тяхното, и моето начало. Те тепърва стартираха, аз също. Аз им бях първият дистрибутор. Изобщо, не само в България. И заедно развихме доста Его Стор и асортимента на бранда. Работихме заедно не само по серията с медни пептиди, но и по Skin & Tonic, kойто от ден едно до днес е бестселър, както и по други продукти.

Снимка: Разработката

През тези седем месеца, в които разработвахме Ego sерията, Спела и Примо, партнюрите зад Miss Alice, ми подхвърляха уж на шега: „Е, този ще го кръстим на теб, защото го правим заедно". Звучеше страхотно. Аз се усмихвах и си казвах, че се шегуват. Коя съм аз да имам продукт на мое име? Imposter syndrome ми е второто име. Но, разбира се, тайничко се надявах да говорят сериозно.

Снимка: Примо и Спела

Когато дойде моментът за опаковката, името и пускането в продажба, ми казаха, че са избрали друго име. Дори не го помня. Толкова ми стана тъжно. Разплаках се, дори записах стори, за да ми олекне.

Само че аз не знаех, че в този момент към мен вече пътува първата официална, завършена бройка.

На следващия ден отворих пратката и видях „Ego Booster x Ego Store".

И се разплаках. Отново. Много. Толкова, че почти нищо друго не помня от този момент. Освен, че гушках продукта като най-ценният подарък на света. И точно така се усещаше. Някой ми показа, че идеите ми струват стотици хиляди евро! Моите идеи, на някакво си момиче от Плевен.
Естествено веднага звъннах на всичките си близки. Толкова много гордост имаше и в тях и в мен, в този момент.

За мен това беше огромно признание. Хора, с които работя и които уважавам, бяха дали място на моето име и на идеята, която развивахме заедно. А аз знам колко лична история има в тези три букви. ЕГО.

Оказа се, че докато аз се опитвах да преглътна разочарованието, те са подготвяли един от най-емоционалните моменти в професионалния ми живот.
Но направиха грешка, сега всеки месец имам нова идея и държа да види бял свят.

Представи си, че това интервю стигне до жена, която в момента се съмнява в себе си и отлага своята мечта. Какво би ѝ казала - от опита на Михаела, която също е изпитвала страх, но е продължила?

Бих ѝ казала: аз също се съмнявам. И днес. А колко се страхувам само!
Това, че си направила нещо смело веднъж, не означава, че не те е било страх, както и че не те е страх преди всяко следващо решение. Успешните хора са такива, защото вярват в идеята си и действат, въпреки страха.

Снимка: Михаела като дете

Когато разказваме историята си след години, тя звучи подредено. Линейно. Докато я живееш обаче, има много повече „не знам", „дали ще мога", "ами ако не стане", "ще се проваля ли" и „какво направих". В какво се забърках. Това е мото на живота ми последните 4 години. В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ!?

Затова не бих ти казала просто да скочиш и да вярваш, че всичко ще се нареди. Бих ти казала да видиш коя е първата стъпка, която можеш да направиш с това, което имаш и знаеш днес. Да учиш. Да четеш. Много да четеш-бизнес, финансова грамотност, психология, биографии, личностно развитие. Наистина могат да те променят тези книги.

Не се страхувай да питаш. Аз в началото почти нищо не разбирах от изработка на сайт и толкова сериозен онлайн бизнес. Но Вселената ме обича и попаднах на "конкурентка" с друг успешен онлайн магазин за козметика, която ме научи на много неща. И до ден днешен се обръщам към нея за съвет. Всеки има нужда от ментор. Защото успешните жени, подкрепят другите жени. Не ги карат да се съмняват в себе си.

Затова трябва и да се научиш да приемаш помощ. И да си оставиш правото да променяш посоката.

Да си позволиш да рискуваш, въпреки че може да се провалиш. Няма неуспехи и провали, има уроци.

Аз вложих последните си 1000 лева в обучение. Години по-късно започнах магазина с 20-30 продукта. Тогава това беше всичко, с което разполагах.

Но си дадох шанс.

Дай си го и ти.