Закотвянето за допамина може да се окаже научно подплатеният метод, от който се нуждаеш, за да преминеш през всичките си задачи за деня

Автор: MEG WALTERS

Когато беше дете, възрастните често използваха най-различни трикчета, за да те убедят да направиш нещо конкретно. Не искаш да си изядеш зеленчуците? “Ще получиш десерт след това.” Не можеш да си направиш домашното? “Ще имаш допълнителен половин час пред телевизора.” Тъжно или не, когато пораснем, вече няма кой да ни награждава по този начин за всяка свършена задача. Но защо пък сами да не се самонаграждаваме за това, че сме зрели и отговорни хора?

Нека те запозная с допаминовото закотвяне (dopamine anchoring) - метод за самоубеждаване, напълно одобрен от Тик-Ток, който ще ти помогне да свършиш всички онези дразнещи и неприятни задачи в списъка за деня. Закотвянето за допамина е, на практика, въпрос на подкупване на себе си. Но, разбира се, малките удоволствия, които искаме като възрастни, са малко по-различни от тези, за които сме копнели като деца.

“Когато запалиш свещ или пуснеш любимата си песен, изведнъж справянето с живота не изглежда чак толкова трудно, нали?”, казва Клеър Томпсън, психотерапевт, лайф коуч и хипнотерапевт. “Това е допаминово закотвяне - и представлява един от най-лесните, но и ефективни начини да оправиш настроението си и да се захванеш за работа.”

Закотвянето за допамина е особено практично, когато става дума за “неприятни” работи с “хубави” неща. “В същността си, закотвянето за допамина е да съчетаеш нещо, което истински обичаш, с нещо, на което обикновено се противопоставяш”, пояснява тя. Можеш например да си обещаеш, че ще си вземеш една дълга и ароматна вана след посещение във фитнеса. Или пък, да си пуснеш любимия плейлист и да поръчаш любимата си храна, след като отговориш часа си с доктора, който все отлагаш. Хакът е в това винаги да правиш нещо “хубаво” всеки път след като си успяла да завършиш нещо “неприятно”. 

Тази тактика се основава на психологическия принцип на “ефекта на менталното закотвяне”, който се състои в това да изградиш определен умствен навик или така да се каже - да го закотвиш, чрез определени повтарящи се действия. Например - ако палите една и съща свещ всяка вечер по време на рутината си, ще започнете да асоциирате аромата ѝ с времето си за почивка, което отделяте през това време от деня.

Всичко това е свързано с “активиране на допаминовата система на мозъка, която позволява да направите навиците не насилствени, а истински приятни”, обяснява Томпсън. Вместо да свързвате задачите си с определена миризма или определен вкус, ще започнете да ги свързвате и с усещането, което идва от допаминовия скок. С други думи, тези досадни дейности в един момент ще започнат да стават по-поносими. “Това е благоприятен за нервната система начин за изграждане на мотивация, фокус и емоционална устойчивост.”

Този метод работи, “защото допаминът е химикал, който ви кара да се чувствате добре и подсилва настроението”, казва Там Каур - автор на материали, свързани с темата за самопомощ. “Когато упорито награждавате себе си с нещо приятно за сметка на изграждането на труден навик, с течение на времето мозъкът ви започва да свързва двете неща заедно. Това е като да си дадете пет на тялото и ума, за това, че са успели да свършат нещо наистина предизвикателно.”

В Тик-Ток видео, свързано с допаминовото закотвяне, тя обяснява, че свързването на две такива противоположни усещания ще накара мозъка във времето да започне да асоциира удоволствието и щастието със задачата, която обичайно мразите, и ще улесни процеса по извършването ѝ. Авторката дава пример с комбинирането на ходене до супермаркета със слушане на успокояваща аудиокнига. “Сега вече нямам търпение да отида на пазар, защото обожавам да слушам аудиокнигата си през това време.”

Ако искаш да изпробваш закотвянето за допамина, ето няколко доказани добри метода, с които да стимулираш неговото производство. Томпсън препоръчва да ги комбинираш с най-малко любимите ти задачи:

• Водене на дневник с чаша какао, нежен аромат и меки текстури наблизо
• Слушане на честотна музика (432Hz или 528Hz) докато работиш
• Запазване на час за пилатес или правене на любимите стречинг упражнения след свършената задача
• Разходка без компания и без телефон, оставяйки ума да диша
• Съчетаване на административни или домакински задължения с вдъхновяващ подкаст

И докато все още можеш да си мислиш, че всичко звучи странно, но не и лесно, Томпсън смята, че самонаграждаването за определени задачи е начин на живот, който трябва да изградиш, ако искаш наистина да се възползваш от плюсовете му. “Не става въпрос за това само да се самозалъгваш”, казва тя, “става въпрос за това да върнеш в живота си малките моменти на радост, така че нервната ти система да се чувства достатъчно стабилна, за да продължи напред. Понякога просто имаме нужда да намерим упование в нещо, да забавим темпото и да оставим на мира да поеме контрола.”

Едно деликатно предупреждение обаче - опитайте се да не разчитате твърде много на тези допаминови тласъци всеки път, когато трябва да направите нещо неприятно. “Бих казала, че ключът се крие в умереността”, казва Каур. “Ако станете зависими от този навик и не можете да направите дори нещо минимално без него, тогава може би се нуждаете от нещо друго. Използвайте допаминовото закотвяне, за да се мотивирате, а не постояннно да бягате от уж неприятните задачи.”

Този материал е адаптиран от оригиналната статия на Glamour UK.