Да живее посредствеността - или как най-накрая да се освободим от токсичното напрежение през 2025

Автори:

FIONA EMBLETON (оригинал)

и KATHARINA WALSER(адаптация)

Нека променим мнението си за посредствеността. Ежедневният натиск не е по-здравословен от нея

В повечето случаи посредствеността се свързва с нещо негативно. Според общоприетите “норми”, ако нещо е посредствено, значи, че не са положени достатъчно усилия, за да стане то добро. Когато определяме предметите като посредствени, обикновено е защото са с ниско качество; а когато определяме хората като такива, това е защото смятаме, че им липсва амбиция.

Посредствеността няма нищо общо с мързела

Някои психолози твърдят дори и че посредствеността не е типичната зона на комфорт, в която се мързелува, а по-скоро е състояние, в което хората могат да растат без натиск и със собствено темпо. Така че - ако не сте сигурни дали достатъчно често сменяте чаршафите си или пък се ядосвате, че не сте част от “Клуба 5 сутринта”; имаме добри новини - време е да променим някои от парадигмите, в които масово вярваме.

Проблемът е, че живеем в общество, което смята прекомерното развитие за норма. А истината е съвсем друга - повечето от нас живеят средностатистически живот и гловоломните успехи рядко са част от него. И това не е лошо. Лошо е, че приветстваме пресиленият растеж и че не спираме да го търсим под дърво и камък - независимо дали става дума за икономика или лични цели. И така идеята, че само най-доброто може да ни задоволи, се закоренява в ума ни още на съвсем ранен етап. 

Още в училище ни учат, че посредствеността е лоша

Много от нашите предразсъдъци относно посредствеността се заформят още в детството. Било то чрез комикси и филми, които възхваляват концепцията за супергерои и супергероини, или чрез системата за оценяване в училище, от ранна възраст ни внушават, че успешният живот е свързан с това да надминем себе си. Психологът и Wellbeing Coach Лий Чамбърс потвърждава това: “Обществото отъждествява успеха с усилията и постиженията. Затова и прекарваме една огромна част от младостта си и обучението си в опити постоянно да надграждаме стойността си и същевременно да се сравняваме с другите.”

Това си има своето прости, но основателни причини:

“Най-умните, най-атлетичните и тези, които отговарят на съвременните стандарти за красота, са предпочитани в социума”,

казва Чембърс.

И ето защо сме склонни да се чувстваме зле по-късно в живота, ако не се отличаваме в средата си.

Социалните мрежи повишават нивата на ежедневен стрес - сложете край на сравняването

Чувството за недостатъчност бива подсилвано и от непрестанния престой в социалните мрежи - особено когато си дадем сметка, че не изживяваме много бляскави моменти като тези, които виждаме. Инстаграм не спира да ни показва и множество потенциално неосъществени житейски пътища, карайки ни постоянно да поставяме под въпрос собствените си решения. Това може да има много негативен психологически ефект върху възприятията ни, казва Лий Чембърс: “Фокусирането върху социалните мрежи има едно особено крайно въздействие, тъй като те се концентрират върху необикновеното - често, без да гарантират дали то е реално или не”, мисли той. Това изкривява възприятията ни дотолкова, че превъзходството се възприема като новата нормалност, а посредствеността - като неадекватна сянка. 

В Wellness културата дори сънят се превръща в състезание

В допълнение към ранното възпитание и социалните медии, трябва да споменем и wellness културата, която не спира да процъфтява в последните години и също толкова силно влияе върху дефиницията ни за “нормално”. Дори сънят, изглежда, се превръща в състезание. От всички страни изниква по някой, който да ни убеждава, че е намерил най-добрия метод за заспиване, или пък друг, който не спира да се хвали колко рано е станал. Парадоксално, но дори тази област от живота, предназначена за почивка, вече има състезателен характер. Във времена, в които мултимилиардни компании печелят, продавайки приложения за сън, с които ни позволяват да сравняваме резултатите си с тези на приятели или роднини, допълнително се усилва натискът, че трябва да правим всичко безупречно - дори когато спим.

Експертите съветват да приемем собствената си посредственост

Все повече експерти твърдят, че приемането на посредствеността е всъщност единственият ключ към личната удовлетвореност. Този начин на мислене е много по-печеливш в сравнение с това постоянно да се стремим да се отличаваме във всяка една област. Не можем едновременно да сме най-добри в работата, да сме най-състрадателните приятели и да имаме най-хубавата къща, кола и почивка - просто е невъзможно.

За психоложката Камалин Каур, например, приемането, че само по себе си сме достатъчно добри, носи вътрешно спокойствие. “След като осъзнаете това, ще спрете да съдите, да се критикувате и постоянно да се опитвате да угодите на другите”, казва тя. 

Без постоянното сравнение, ние не само живеем в среда с по-малко стрес, но и ставаме физически по-здрави. 

Д-р Мариане Трент, клиничен психолог към “Good Thinking Psychological Service”, пояснява: “Перфекционизмът е един недостижимо висок стандарт. Вманиачаването по него води до освобождаване на стресови хормони като кортизол и дори може да доведе до бърнаут. По-смиреният поглед към представянето ни може следователно положителен ефект върху нашето здраве и благополучие - чрез подобряване на здравето на червата, намаляване на напрежението и осигуряване на повече спокойствие”.

Но как по-често да практикуваме самоосъзнаване?

Една добра първа стъпка може да бъде не само да приемете посредствеността, но дори и да я празнувате. Имали сте обикновен ден на работа? Ами защо пък да не излезете с приятели и да се насладите на една приятна вечер! Не сте получили повишение? Празнувайте, че сте издържали дотук и че със сигурност ви чака нещо по-хубаво. 

Все пак бъдете особено внимателни, ако ви препоръчат ново приложение, което сравнява ритъма ви на сън с този на приятелите ви. Запитайте се дали такъв инструмент наистина ви помага или просто ви оказва допълнителен натиск. В социалните мрежи пък се опитайте съзнателно да спрете следването на хора, които ви карат да се чувствате недостатъчни. Изобщо нямате нужда от това напрежение - нито във фийда си, нито в живота.

Оригиналът на тази статия може да бъде намерен на Glamour UK, а адаптираната версия на Glamour Germany.