Lyra Barillas: Тhe Power of Presence

„Интересувам се от всичко, стига никой да не пострада“, казва Лира Барияс с усмивка, отпивайки от сока си, докато светлината се отразява в бялата ѝ рокля. В нея има нещо едновременно игриво и загадъчно – усещане за лекота, зад което се крие дълбочина.

Младата американска актриса започва пътя си в независимото кино, където изгражда чувствителност към детайла и смелост в избора си. На пръв поглед тя е хамелеон – може да бъде момчешки непринудена в streetwear визия, а миг по-късно – елегантна и почти ефирна. Самата тя признава, че винаги е била „маниак на тема кино“, а въображението ѝ – „като влак без спирачки“, който актьорството ѝ помага да насочи.

Тази естествена двойственост – между вътрешен свят и външно изразяване – се усеща не само в стила ѝ, вдъхновен от личности като Джия, Гуен Стефани, Зендея и Риана, но и в начина, по който подхожда към ролите си. За нея автентичността е водеща – както в изкуството, така и в живота.

В следващото интервю Лира говори за актьорския процес, за невидимите пластове на женските образи, за модата като вътрешен език и за тихата сила на това да останеш верен на себе си.

Когато се подготвяш за нова роля, кое е първото нещо, което се опитваш да разбереш за героя?

Когато започвам нова роля, първото, което търся, е какво тя крие. Всеки играе някаква роля – дори и в реалния живот. Интересува ме разликата между това коя е тя всъщност и каква иска да изглежда в очите на другите.

А как се подготвяш емоционално за сцени, които са далеч от твоята собствена личност?

Ако една сцена ми е далечна, не се опитвам насила да я направя близка – изграждам връзката. Намирам една емоционална отправна точка, която е моя, и я разгръщам. Не става дума толкова да станеш някой друг, а да разшириш това, което вече съществува в теб.

Какво ти даде работата в независимото кино, което според теб липсва понякога в големите продукции?

Независимото кино ме научи да се доверявам на инстинкта си повече, отколкото на перфекционизма. Там няма предпазна мрежа, няма прекомерно „изглаждане“ – трябва да си присъстващ, отворен за сътрудничество и малко безстрашен. Тази суровост е нещо, което големите продукции понякога губят.

Има ли герой, който си изиграла – или мечтаеш да изиграеш – и който е най-близо до теб самата?

Може би това е герой, който още не съм изиграла. Но тя би била много вътрешна, малко дистанцирана, наблюдателна и много по-емоционална, отколкото показва.

Какви истории според теб все още липсват в съвременната филмова индустрия?

Мисля, че все още липсва тиха, женска сложност. Не всичко трябва да бъде шумно или обяснено. Иска ми се да виждам повече истории, в които жените могат да бъдат нежни, странни, противоречиви – и да не бъдат „поправяни“ накрая.

Как си представяш развитието на кариерата си и какво наследство би искала да оставиш като актриса?

Не мисля за наследство по традиционния начин. Искам просто да създам тяло от работа, което е осъзнато – всяка роля да има значение, дори ако не бъде разбрана веднага.

С какви предизвикателства си се сблъсквала като млада актриса и как те промениха?

Най-голямото предизвикателство беше свързано с това как хората те възприемат. Те искат бързо да те поставят в рамка. Научих се да им позволя да грешат. Това ме направи по-селективна и по-уверена в собствения си вкус.

Ако можеше да работиш с нов изгряващ режисьор, какъв проект би те вдъхновил?

Привличат ме режисьори, които обръщат внимание на атмосферата и сдържаността. Нещо визуално красиво, леко мистериозно, водено от героите – където не се случва много на повърхността, но всичко се усеща.

Как дефинираш успеха на този етап от живота си?

За мен успехът в момента е комбинация от движение напред и вътрешна хармония. Искам да усещам, че се развивам, без да предавам инстинктите си.

Как се промени връзката ти с модата с нарастването на публичния ти образ?

Преди модата беше нещо по-скоро външно за мен, а сега е почти психологическо. Не става дума толкова за тенденции, а за енергия – за това какво искам да кажа, без да говоря.

Виждаш ли модата като продължение на ролите ти или като нещо напълно отделно?

Определено я възприемам като продължение на персонажа – дори извън снимачната площадка. Понякога се обличам като за роля, която още не съм получила.

Кой е един моден риск, който се е отплатил – и един, който не?

Риск, който си заслужаваше, беше когато заложих на много минималистични, почти сурови визии, докато всички около мен избираха нещо по-екстравагантно. Това ме отличи по тих начин. А риск, който не проработи – вероятно всеки път, когато съм се опитвала прекалено много да следвам тенденциите. Това винаги си личи.

Какво те вдъхновява в момента извън киното?

В момента много ме вдъхновяват музиката и фотографията – всичко, което създава настроение, без да се обяснява. Харесвам изкуство, което остава леко недовършено или отворено за интерпретация.

Как поддържаш креативността си в по-бавни периоди между проекти?

В такива моменти не гоня вдъхновението – оставям го да се „рестартира“. Отдръпвам се малко, наблюдавам повече, живея нормално. Точно тогава обикновено се ражда нещо ново.

И накрая – какво би изненадало хората за теб?

Хората често се изненадват колко съм затворена. В работата си мога да бъда много открита, но в личния живот предпочитам да запазя много неща само за себе си.

“I’m interested in everything, as long as no one gets hurt,” says Lira Barrias with a smile, sipping her juice as the light reflects off her white dress. There is something both playful and mysterious about her — a sense of lightness that conceals a deeper layer beneath.

The young American actress began her journey in independent cinema, where she developed a sensitivity to detail and a boldness in her choices. At first glance, she is a chameleon — effortlessly boyish and relaxed in a streetwear look, and a moment later, elegant and almost ethereal. She herself admits she has always been “obsessed with cinema,” and that her imagination is “like a train with no brakes,” something acting helps her channel.

This natural duality — between an inner world and outward expression — is evident not only in her style, inspired by figures like Gia Carangi, Gwen Stefani, Zendaya, and Rihanna, but also in the way she approaches her roles. For her, authenticity is essential — both in art and in life.

In the following interview, Lira speaks about the acting process, the invisible layers of female characters, fashion as an inner language, and the quiet strength of staying true to yourself.

When you approach a new role, what’s the first thing you try to understand about the character?

When I approach a new role, the first thing I look for is what she’s hiding. Everyone’s performing something, even in real life so I like to find the gap between who she is and who she wants people to think she is.

How do you emotionally prepare for scenes that feel far from your own personality?

If a scene feels far from me, I don’t try to force relatabilityI build it. I’ll find one emotional entry point that is mine and let it expand. It’s less about becoming someone else and more about stretching what’s already there.

What has working in independent films taught you that you think mainstream productions might not?

Independent films taught me how to trust instinct over perfection. There’s no safety net, no over polishing you have to be present, collaborative, and a little fearless. I think that rawness is something bigger productions sometimes lose.

Is there a character you’ve played (or hope to play) that feels closest to your true self?

The character closest to me… is probably one I haven’t played yet. But she’d be very internal, a little detached, observant, and way more emotional than she lets on.

What kind of stories do you feel are still missing in today’s film industry?

I think we’re still missing quiet, feminine complexity. Not everything has to be loud or explained. I want to see more stories where women are allowed to be soft, strange, contradictory and not “fixed” by the end.

As your career evolves, what kind of legacy do you hope to build as an actress?

I don’t think in terms of legacy in a traditional way. I just want a body of work that feels intentional like every role meant something, even if people didn’t immediately understand it.

What challenges have you faced so far as a young actress, and how have they shaped you?

The biggest challenge has honestly been navigating perception. People want to define you quickly, and I’ve learned to let them be wrong. It’s made me more selective and a lot more grounded in my own taste.

If you could collaborate with any emerging director right now, what kind of project would excite you most?

I’m really drawn to directors who care about atmosphere and restraint. Something visually beautiful, slightly haunting, character driven… where not much “happens,” but everything is felt.

How do you define success at this stage of your journey?

Success right now is momentum and alignment. I want to feel like I’m moving forward and staying true to my instincts not choosing one over the other.

How has your relationship with fashion changed as your public profile has grown?

Fashion used to be more external for me, and now it feels almost psychological. It’s less about trends and more about energy what I want to say without speaking.

Do you see fashion as an extension of your characters, or something entirely separate from acting?

I definitely see fashion as an extension of character, even off set. Some days I’m dressing like a role I haven’t booked yet.

What’s one fashion risk you’ve taken that completely paid off—and one that didn’t?

A risk that paid off was leaning into very minimal, almost stark looks when everyone else was doing more. It made me stand out in a quieter way.

One that didn’t… probably anything I wore trying too hard to be “on trend.” You can always tell.

Are there any books, music, or art forms outside of film that currently inspire your creativity?

I’m really inspired by music and photography right now anything that creates a mood without explaining itself. I love art that feels a little unfinished or open ended.

How do you stay creatively inspired during slower periods or between projects?

During slower periods, I don’t chase inspiration I let it reset. I’ll disappear a bit, observe more, live normally. That’s usually when something new clicks.

What’s something about you that people would be surprised to learn?

People are usually surprised by how private I am. I can be very open in my work, but in real life, I like to keep a lot just for me.