Dylan Jernet: Между сценичното превъплъщение и реалността

Фотография: Reinhardt Kenneth @reinhardtkenneth
Муза: Dylan Jernet @dylanjernet 
Стилист: Elanur Erdoğan @dobs_ny 
Грим и коса: El Debratto @el__debratto 
Директор осветление: Hugo Arvizu @arvizu_arts
Асистенти: Beyonce Rose @beyoncerosee, Natalie Cohen @natalie_cohen,
Giavanna @gia.myers, Kelvin Clark @thekelvinclark 

Хромирани отблясъци, неонови цветове и изкуствен, почти футуристичен блясък се преплитат пред обектива на Райнхард Кенет (Reinhardt Kenneth), който пренася Дилън Жерне (Dylan Jernet) в свят, застинал някъде между носталгията по миналото и представата за утрешния ден. За Жерне сценичното изкуство никога не е било начин да се скрие зад нечий чужд образ. Напротив – то винаги е било неговият начин да разказва истината.

Тази творческа философия намери най-пълното си въплъщение през изминалото лято с The Dylan & Bella Show – оригинална пиеса на Жерне, която наскоро завърши летния си сезон в Ню Йорк след поредица от представления, потопили публиката в пищния свят на вариететните телевизионни шоу програми от 80-те години. Пайети, хореография, комедийни скечове и музикални изпълнения отдаваха почит на телевизионни легенди като Сони и Шер и Карол Бърнет, но зад ослепителните светлини постепенно се разгръщаше една много по-интимна история. В сърцевината на спектакъла стояха амбицията, любовта, творческата идентичност и цената на преследването на мечтите в индустрия, в която външният образ твърде често засенчва автентичността.

„Винаги са ме привличали онези моменти, в които сценичното превъплъщение и истината се срещат“, споделя Жерне. „Има нещо изключително вълнуващо в това да разкриваш себе си, докато едновременно с това създаваш свят, който изглежда по-голям от самия живот. Да покажеш на публиката най-уязвимите части от себе си, а след това да поставиш името си под всичко това.“

Създаването на изцяло оригинална постановка от самото начало означаваше да се изправя пред несигурността на всеки етап от творческия процес.

„Когато създаваш нещо от нищото, има безброй моменти, в които се питаш дали изобщо някой ще прояви интерес към онова, което се опитваш да кажеш“, обяснява той. „Най-трудното не е самото писане. Най-трудно е да повярваш, че собственият ти глас заслужава да бъде чут и че има място за него. Особено в град като Ню Йорк, където във всеки един момент се играят безброй театрални постановки.“

Вдъхновена от детството на Жерне в Мексико и личния му опит в изграждането на нов живот в Ню Йорк, пиесата разглежда предизвикателствата пред човек, който пристига на непознато място и трябва сам, от самото начало, да открие къде принадлежи. Актьорският състав, изграден изцяло от латиноамерикански изпълнители от Мексико и Аржентина, вдъхва живот на тези теми с хумор, топлота и неподправена емоция.

За Жерне обаче най-голямото постижение на постановката никога не е било нещо, което би могъл да осъществи сам.

„Невъзможно е да говорим за този спектакъл, без да споменем хората, които повярваха в него“, казва той. „Алекса Ечеверия (Alexa Echeverria), Мелиса Ескура (Melisa Ezcurra), Хуан Пабло Мендиве (Juan Pablo Mendive), хореографът Мо Арос (Mo Aros) и сценичният мениджър Томас Донохю (Thomas Donohoe) – всеки от тях остави своя отпечатък върху постановката и я направи много по-силна, отколкото бих могъл да си представя, ако работех сам.“

Съвместяването на толкова много роли – драматург, режисьор, продуцент и актьор – се оказва едновременно опияняващо и изтощително преживяване.

„Това ме принуди да се доверя на инстинктите си повече, отколкото някога преди.“

Именно това доверие в себе си постепенно се превръща в един от най-ценните уроци, които постановката му носи.

Вместо да се опитва да отговори на чуждите очаквания за това как трябва да изглежда съвременният нов театър, Жерне избира да следва още по-смело собствените си творчески усещания. Отказва да пожертва емоционалната искреност в името на установените правила и условности.

Подобно на много артисти в началото на професионалния си път, Жерне говори открито за несигурността, неизбежните сравнения с другите, отхвърлянето и непрекъснатия натиск да доказваш себе си. Но вместо да позволи на тези преживявания да го направят по-затворен и непреклонен, той избира да запази чувствителността си.

„Всеки проект те учи на нещо за самия теб“, казва той. „Този ме научи, че уязвимостта не е нещо, което трябва да преодолееш. Тя е причината хората да се свързват помежду си. Нямам търпение да пренеса всичко научено в онова, което предстои.“

Поглеждайки назад, Жерне измерва успеха на постановката най-вече чрез усещането за общност, което тя успява да създаде. Хората, с които е работил, се превръщат в приятели. Зрители се връщат отново, този път придружени от близките си. Разговорите продължават дълго след последните поклони на сцената. Именно тези моменти, споделя той, затвърждават убеждението му, че театърът все още притежава необикновената сила да събира непознати хора и да ги свързва чрез общо преживяване.

„Има хора, които ми повериха таланта, времето и сърцата си“, размишлява той. „Изпитвам огромна благодарност към всеки актьор, дизайнер, хореограф, сценичен мениджър, член на техническия екип, приятел и зрител, който повярва в този спектакъл. Именно тяхната вяра направи възможно цялото това пътуване.“

Със спускането на завесата след летния сезон на The Dylan & Bella Show Жерне не остава в плен на усещането за край. Напротив – за него това е началото на нова глава. Научените уроци, създадените творчески партньорства и публиката, която приема спектакъла с отворено сърце, само затвърждават решимостта му да продължи да разказва истории, в които границата между зрелището и искреността постепенно се размива.

И ако сцената е мястото, където истината и илюзията се срещат, Дилън Жерне изглежда твърдо решен да продължи да изследва именно онова пространство помежду им.

Chrome, neon, and synthetic sheen collide in Reinhardt Kenneth's lens, framing Dylan Jernet in a world suspended somewhere between nostalgia and tomorrow. For Jernet, performance has never been about hiding behind a character. It has always been about finding a way to tell the truth.

That philosophy reached its fullest expression this summer with The Dylan & Bella Show, Jernet's original play, which recently concluded its New York summer run after a series of performances that invited audiences into an exuberant 1980s-inspired variety show. Sequins, choreography, sketch comedy, and musical numbers paid tribute to television legends like Sonny & Cher and Carol Burnett, while a more intimate story unfolded beneath the lights. At its heart, the production explored ambition, love, artistic identity, and the cost of chasing a dream in an industry where image often overshadows authenticity.

"I've always been fascinated by the places where performance and truth collide," Jernet says. "There's something thrilling about revealing yourself while also creating a world that feels larger than life, showing an audience the most vulnerable parts of yourself, and then signing your name to it."

Creating an original work from the ground up meant confronting uncertainty at every stage. "When you're creating something from nothing, there are so many moments where you wonder if anyone will be remotely interested in what you're trying to say," he explains. "The
hardest part isn't writing it. It's believing that your own voice deserves to take up space, especially in a city like New York, where there are countless theatrical productions happening all the time."

Drawing from Jernet's upbringing in Mexico and his experience building a new life in New York, the play reflected on the challenges of arriving somewhere unfamiliar and finding your place from scratch. Its all-Latino cast, featuring Mexican and Argentine performers, brought those themes to life with humor, warmth, and heart.

For Jernet, the production's greatest achievement was never something he accomplished alone. "It's impossible to talk about this show without talking about the people who believed in it," he says. "Alexa Echeverria, Melisa Ezcurra, Juan Pablo Mendive, choreographer Mo Aros, and stage manager Thomas Donohoe each shaped this production in ways that made it stronger than anything I could have imagined on my own." Wearing multiple hats as playwright, director, producer, and performer proved both exhilarating and exhausting.

"It forced me to trust my instincts more than I ever had before." That trust ultimately became one of the production's greatest lessons. Rather than trying to fit into expectations of what new theater should look like, Jernet leaned further into his own creative instincts, refusing to sacrifice emotional honesty for convention. Like many emerging artists, Jernet speaks candidly about navigating uncertainty, comparison, rejection, and the pressure to constantly prove yourself. Rather than allowing those experiences to harden him. "Every project teaches you something about yourself," he says. "This one taught me that vulnerability isn't something to overcome. It's the reason people connect. I'm excited to carry everything I learned into whatever comes next."

Looking back, Jernet measures the success of the production by the sense of community it created. Collaborators became friends. Audiences returned with loved ones. Conversations continued long after the final bows. Those moments, he says, reaZirmed his belief that theater still has the power to bring strangers together.

"There are people who trusted me with their talent, their time, and their hearts," he reflects. "I'm incredibly grateful to every actor, designer, choreographer, stage manager, crew member, friend, and audience member who believed in this show. Their faith made this journey possible."

With The Dylan & Bella Show now closing the curtain on its summer run, Jernet isn't dwelling on the ending. Instead, he sees it as the beginning of a new chapter. The lessons learned, the collaborations formed, and the audiences who embraced the work have only strengthened his commitment to telling stories that blur the line between spectacle and sincerity. If performance is where truth and illusion meet, then Jernet seems determined to keep exploring that intersection.