Стил на привързаност и конфликт - кое е общото?

В зависимост от стила ти на обвързване, можеш да проявиш няколко от следните поведения по време на конфликт. Добавям и причината да се държиш така, за да не се съдиш излишно строго. Запомни, идеята е да разбереш нещо повече за себе си и да видиш къде и как можеш да си по-добър партньор, а не да се обвиняваш, че си по един или друг начин. Не си избрала стила на обвързване, който възпитанието ти е развило у теб.

Тревожен:

Обвинение: то се дължи на израстване в среда, в която родителите ти често са те обвинявали, в опит да станеш по-добра. Така си мислиш, че ако посочиш недостатъците на партньора си, той ще се подобри и всичко във връзката ви ще върви гладко. Така няма да се чувстваш самотна и без контрол върху случващото се;

Викане/протест: ако си израснала в семейство, в което не си се чувствала чута или че има кой да отговори на емоционалните ти нужди, естественото ти желание е да накараш партньора си да те чуе, за да не се чувстваш отчаяна и сама. Така всеки следващ път правиш нещо по-голямо и по-драматично, за да предадеш посланието си;

Изискване: трудно ти е да повярваш, че заслужаваш любов и няма да бъдеш изоставена, затова изискваш често утвърждение от партньора си, че няма да си тръгне и че ти си специална и важна за него. Ако прави нещата така, както според теб е правилно, разбираш, че те обича и държи на теб. Никога не можеш да запълниш тази празнина, независимо колко много искаш от партньора си, но не можеш и да спреш, защото това ти дава надежда за кратко;

Много думи и обяснения: свикнала си да не бъдеш чувана или да трябва да се оправдаваш, дори за нещо малко. Това те кара да използваш безкрайни словоизлияния, за да обясниш и натъртиш на партньора си важните точки, на които да обърне внимание, ако те обича.

Винаги си с „единия крак извън връзката“: Най-големият ти страх е да не бъдеш изоставена. Затова, когато всичко друго се провали, опитваш да причиниш точно това, от което най-много те е страх: заплаха, че ще си тръгнеш. Тази стратегия не само не те успокоява, но и ти пречи да създадеш истинска близост с партньора си, защото не се разкриваш докрай, в опит да предпазиш сърцето и емоциите си от потенциална раздяла.

Избягващ:

Сервилност: конфликтът те плаши и за да го избегнеш си готова да задоволиш всяко желание или прищявка на партньора си. Така си мислиш, че всичко ще е наред, щом той е доволен, и ще се чувстваш по-спокойна. В ума ти, когато той е щастлив, всичко е наред.

Замръзване: споровете ти идват много. Дори и външно да изглежда сякаш не ти пука какво се случва около теб, организмът хормонално реагира като при силен стрес. Това кара тялото ти буквално да замръзне, без да знаеш какво да предприемеш;

Преувеличени реакции: трудно ти е да разпознаваш емоцията „гняв“. Така, когато си наистина ядосана, я бутилираш от страх да не реагираш прекалено и партньорът ти да се разочарова от теб или нещо по-лошо. Но тъй като това те изяжда отвътре, „пускаш“ гнева си, когато се чувстваш сигурна и спокойна: в дребни ситуации. Затова отстрани изглежда, че правиш от мухата слон;

Избягване: когато нещата се разгорещят прекалено, всичко те обърква, не знаеш нито как да действаш, нито какво би подобрило ситуацията. Избираш да напуснеш стаята, да затвориш или да си изключиш телефона. Искаш да кажеш на партньора си, че не бягаш от него, а от това какъв провал се чувстваш, когато те обвинява, но не можеш да намериш думите;

Разсейване: тъй като емоционалната близост ти е трудна, на моменти успяваш да се самоубедиш, че тя няма значение за теб. Но това не е така. В опит да компенсираш, отделяш прекалено голямо значение на странични дейности като хобита или работа, за да постигаш успех там, тъй като се чувстваш неуверена в умението да си да си емпатиен партньор.